Тъмно. Чува се шумолене. Някой се препъва в нещо и мърмори. Светлина. Вижда се вътрешността на студио, няколко декора от стиропор във формата на стена. Маса с телефон и три стола, в дъното още няколко стола. Човек.

- Къде ми е сценарият? - от думите му се разбира, че е Водещият.

Не последва отговор.

- Къде по-дяволите сте ми забутали сценария!

Телефонът на масата звъни. Той го вдига:

- Ало. Да. В ефир ли сме? А, добре - усмихва се към камерата и маха с ръка. - Чакай, ало, ало - шепти. - Да знаеш къде ми е сценарият?... Не можеш да ми помогнеш? А, добре.

Затваря телефона и сяда на централното място зад масата:

- Здравейте уважаеми телевизионни зрители - почесва се по главата. - Днес май всичко ми е тръгнало наопаки - озърта се. - Къде ми е амплоато? Някой да ми е виждал проклетото амплоа?

Телефонът звъни.

- Ало. Да, добре, вече ми казаха, че съм в ефир - трясва го.

В студиото нахлува запотено и разрошено амплоато.

Водещият: - А, най-после. Къде се бавиш?

Амплоато: - Закъснях ли? - задъхва се. - Започна ли?

Водещият: - Започна ами - тросва се.

Амплоато: - Извинявай, спуках гума - сяда на един стол в дъното.

Водещият се озърта.

Един оператор не издържа и се обажда:

- Сега пък какво?

- Къде ми е събеседникът? Къде ми е...

Телефонът звъни пронизително. Той го вдига:

- Да, знам, че съм в ефир... Нямам събеседник... Така не може да се работи... - затваря телефона.

Амплоато се обажда от ъгъла:

- Какво става?

Водещият: - И аз ако знам. Май нещо ме ебават - стрелва ръка към слушалката и я вдига преди да е звъннал телефонът.

- Изкуството иска жертви - ехидно подмята амплоато.

- Де ги тия жертви - въздъхва водещият.

- Ето ме! - В студиото влиза жертвата.

- О, здравейте! Вие сте? - подканящо се усмихва Водещият.

- Аз съм. Малко позакъснях. Някакъв идиот спукал гума на кръстовището. Обикалях. Едва се промъкнах.

Амплоато се свива в дъното.

Водещият: - Представете се на нашите зрители.

- Зрители ли? Какви зрители? Тук не е ли съдебната палата. Зала 11.

- Каква палата бе? Каква зала? Тук е 11-то студио на телевизията. Ти на идиот ли се правиш?

Амплоато плахо се обажда: - Виж си сценария.

Водещият му хвърля убийствен поглед:

- Нямам сценарий, изчезнал е.

Новодошлият ги прекъсва:

- Аз съм жертва!

Водещият е ядосан:

- Много ясно, че си жертва. Всеки, който влезе в това студио е жертва. Сега ли го разбираш?

- Не. Аз от миналия петък съм жертва.

- Айде бе! - Водещият започва да губи контрол върху ситуацията и си личи, че едва си сдържа нервите. На себе си: - Къде ми е скапаният сценарий? Какви ли глупости е забъркал пак сценаристът. Пипна ли го ще го убия - обръща се към Жертвата. - Жертва, значи, а? Жертва на обстоятелствата, жертва на острия ми език, жертва на нашето предаване?

- Не! Аз съм жертва на групово изнасилване. Днеска се гледа делото.

Водещият скача от стола и погва Жертвата:

- Марш! Вън от тук! Да те няма!

Жертвата подплашена напуска студиото. На вратата се сблъсква с добре изглеждащ костюмар, със зализан перчем, който съвсем неочаквано я изритва отзад.

Водещият, към новодошлия: - Сега пък какво? Ти от охраната ли си или си ми изчезналия събеседник?

Новодошлият нахлува най-безцеремонно в студиото, отива при амплоато, хваща го за яката и го завлича до вратата. Изхвърля го.

Водещият блещи очи:

- Какъв си ти бе? Директор ли? Що ли?

- Аз съм новото ти амплоа! Наложи се промяна в програмната схема. Отгоре!

- Абе, ти още малко и мен ще изхвърлиш.

- Ако трябва.

Водещият преглъща обидата и се обръща към камерата:

- Както виждате, драги зрители, в очакване съм на моя събеседник.

Спира електричеството и студиото потъва в мрак.

Водещият: - Не, така не може да се работи, повече не издържам! Какво става в това студио?

Глас зад кадър: - Спря токът!

Водещият: - Виждам, или по-точно не виждам!

Гласът: - Това е прелюдия към появата на твоя гост.

Водещият: - Така ли? Защо?

Гласът: - Той е шефът на електроснабдяване, правим му номер.

Водещият: - Ти много знаеш. Откъде се взе? Кой си ти?

Гласът: - Аз съм сценаристът. Току що пристигам. Водещият с боен вик се нахвърля към гласа и му забива едно кроше.

Светлина. Водещият държи юмрука си. Амплоато държи окото си. На всички им става ясно, че в суматохата то е единственият сериозно пострадал.

От сценариста няма и следа.