tedi (Теодора Иванова)
50 61
6 июн. 2019 г., 20:04

Счупената роза 

  Проза » Рассказы
856 2 6
1 мин за четене

Стоях на масата до прозореца в кафенето. Навън валеше пороен дъжд. Хората забързани се разминаваха понякога блъскайки се един в друг, тъй като уличката беше тясна. Повечето от мъжете носеха цветя. Днес бе денят на влюбените. От съседната маса се чу смях на момичета. Обърнах се и видях как една от тях беше изкарала прелъстително бельо, което показваше на приятелките си. Усмихнах се... Сипах си още малко чай. Преди да го отпия, си затворих очите и вдишах за да усетя аромата му. Липа… За секунди се пренесох в родината си, в махалата където израснах. Улиците пълни с липи, които след майския дъжд ароматизираха всичко наоколо… И както се бях унесла в такива спомени, изведнъж вниманието ми привлече един куц мъж. Той беше нисък, лицето му приличаше на лунна повърхност - цялото в дупки и язви. Едното му око беше подуто, почти затворено. Долната му устна висеше много грозно. На дебелия си като камба нос, имаше една огромна бенка като топче. Откъдето и да го погледнеш беше същински Квазимодо. Изглежда нямаше чадър, защото беше прогизнал до кости. Скри се под навеса бършейки лицето си. В ръцете си държеше една червена роза. Казах си "Господи, нима този човек има жена, която го обича?“ В този момент един мъж се блъсна в него, разминавайки се с една доста дебела жена и счупи розата му. Той я гледаше и се разплака. Сълзите му се смесиха с дъжда и ако не ги бършеше, никой нямаше да разбере, че плаче за счупената роза. След по-малко от пет минути до него се приближи едно красиво като ангел момиче и той я прегъна. Целунаха се. Подаде й счупената роза.. Тя я опипа с пръстите си и се усмихна. Хвана го за ръка и бавно опипвайки пътя пред себе си с бастуна за слепи, отидоха да празнуват деня на влюбените!

© Теодора Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На един му липсва зрение, на друг физическа красота, но дори и счупена, розата прави достатъчен света за двамата, когато го споделят с най-дълбокото на сърцето си. Хареса ми много!
  • Благодаря на всички!
  • Кратката форма предлага понякога хубави мигове: една счупена многоцветна ваза може да разбие душевната ни палитра и мироздание...А какво остава да бъде счупена една роза, която е подарена такава, въпреки всичко!
    Парадоксално съвпадение на любов и добронамереност,безразлична грубост и потърсена надежда!
    Харесва ми!
    Поздравления, Теодора!
  • Много ми хареса!
  • За секунди се пренесох в родината си, в махалата където израснах...
    Само един истински пловдивчанин може да те разбере, майна !
    На времето "квартал" , наричахме " махалата". Няма начин да не си от Кючук Париж. Там е раят на махалата. Стопли ме с една дума, която не съм чувал с години.
    За произведението - невероятни хубаво. Майстор си на късия разказ. С малко думи ни разкри цял свят. Неочакван край. Много романтичен . Поздрави за творбата !
  • Хубав разказ! Браво!
Предложения
: ??:??