Счупената роза
Стоях на масата до прозореца в кафенето. Навън валеше пороен дъжд. Хората забързани се разминаваха понякога блъскайки се един в друг, тъй като уличката беше тясна. Повечето от мъжете носеха цветя. Днес бе денят на влюбените. От съседната маса се чу смях на момичета. Обърнах се и видях как една от тях беше изкарала прелъстително бельо, което показваше на приятелките си. Усмихнах се... Сипах си още малко чай. Преди да го отпия, си затворих очите и вдишах за да усетя аромата му. Липа… За секунди се пренесох в родината си, в махалата където израснах. Улиците пълни с липи, които след майския дъжд ароматизираха всичко наоколо… И както се бях унесла в такива спомени, изведнъж вниманието ми привлече един куц мъж. Той беше нисък, лицето му приличаше на лунна повърхност - цялото в дупки и язви. Едното му око беше подуто, почти затворено. Долната му устна висеше много грозно. На дебелия си като камба нос, имаше една огромна бенка като топче. Откъдето и да го погледнеш беше същински Квазимодо. Изглежда нямаше чадър, защото беше прогизнал до кости. Скри се под навеса бършейки лицето си. В ръцете си държеше една червена роза. Казах си "Господи, нима този човек има жена, която го обича?“ В този момент един мъж се блъсна в него, разминавайки се с една доста дебела жена и счупи розата му. Той я гледаше и се разплака. Сълзите му се смесиха с дъжда и ако не ги бършеше, никой нямаше да разбере, че плаче за счупената роза. След по-малко от пет минути до него се приближи едно красиво като ангел момиче и той я прегъна. Целунаха се. Подаде й счупената роза.. Тя я опипа с пръстите си и се усмихна. Хвана го за ръка и бавно опипвайки пътя пред себе си с бастуна за слепи, отидоха да празнуват деня на влюбените!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Иванова Всички права запазени
