Стоях на масата до прозореца в кафенето. Навън валеше пороен дъжд. Хората забързани се разминаваха понякога блъскайки се един в друг, тъй като уличката беше тясна. Повечето от мъжете носеха цветя. Днес бе денят на влюбените. От съседната маса се чу смях на момичета. Обърнах се и видях как една от тях беше изкарала прелъстително бельо, което показваше на приятелките си. Усмихнах се... Сипах си още малко чай. Преди да го отпия, си затворих очите и вдишах за да усетя аромата му. Липа… За секунди се пренесох в родината си, в махалата където израснах. Улиците пълни с липи, които след майския дъжд ароматизираха всичко наоколо… И както се бях унесла в такива спомени, изведнъж вниманието ми привлече един куц мъж. Той беше нисък, лицето му приличаше на лунна повърхност - цялото в дупки и язви. Едното му око беше подуто, почти затворено. Долната му устна висеше много грозно. На дебелия си като камба нос, имаше една огромна бенка като топче. Откъдето и да го погледнеш беше същински Квазимодо. Изг ...