Глава 5
Събудих се в много добре позната стая. Бях в ранчото на Кат. Поогледах наоколо. Всички драсканици по стените бяха добре запазени, играчките бяха разхвърляни. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато хванах дръжката на вратата, си спомних светлината... болката... всичко. Отворих вратата и закрачих бавно надолу по стълбите.
- Кат? Пийт? – извиках, но нямаше никой.
- Излязоха – един старец се появи от нищото. - Отидоха до някаква библиотека.
- Добре – казах несигурно – а ти кой трябва да си?
- Аз съм градинарят. Впрочем добре ли си? Вчера ми казаха, че си болна.
- Оуу, ъм... добре съм. До коя библиотека отидоха?
- Не знам, май отидоха до библиотеката във вашето училище.
Нищо не казах, просто кимнах и се запътих към кухнята. Отворих хладилника. Джакпот - имаше от купичка с нескуик. Взех я и седнах на масата. Наслаждавах се на неповторимия му вкус. По дяволите, обожавах нескуик.
- Aби, добре ли си?
- Кат? – бях шашната!
- Какво? ...