Сделката /продължението/
Обичайното време,обичайното място,обичайната пейка.Само слънцето бе по-слабо,сандвичът по-сух а пулсът ми учудващо по-висок.Въобразявах ли си? Може би! Мисълта още владееше съзнанието ми когато,вниманието ми привлякоха две познати сини очи.Изминали бяха месеци от последната ни среща,чертите на лицето му бяха станали по-остри,походката по-стегната,но в погледът му се усещаше все същата твърдост,същата решителност.Не кимнах.Нищо.Само продължих да го гледам.Раздразнен,но уверен в своята сила, той /хлапакът/ също ме гледаше.Устоя достатъчно за да се увери,че Егото му няма да пострада,след което се обърна,взе топката и се включи отново в играта.Движеше се умело.Нещо повече,даваше всичко на което бе способен.Пред себе си имаше една цел - да бъде най-добрият.Да бъде победител - на всяка цена.Нямаше тяло на атлет. Компенсираше с целеустременост /амбиция/. Във всяко движение влагаше максимално усилие и наистина успяваше.Вкарваше най-много топки.
Но въпреки резултатността му,неговият отбор губеше.Факт,предизвикващ гняв.
Гняв преминаващ в ярост и злоба, които изригваха при всяка пропусната от съотборниците му точка.След поредната такава не издържа. Избута на земята "нещастника" пропуснал да реализира.Взе чантата си и напусна игрището.Пътят му минаваше покрай моята пейка.Изравнявайки се с мен ,обърна глава и подхвърли: - "Нещастници!Никога няма да се научат да играят!"
Не реагирах.Седях си удобно,дори не го гледах.Но в момента в който изправи глава и реши да продължи - хванах ръката му.
Не бързай! Седни: - Казах и леко го придърпах към себе си.
Това го изненада.Колебаеше се.Все пак, неохотно зае мястото до мен.
Предния ден бе валяло.На земята пробляскваха тъмни мокри петна - локви.
Извадих клечка кибрит и я запалих,изчаках да се разгори и я хвърлих в най-близката до нас /локва/.Щом клечката докосна водата - изсъска и изгасна.
Виждаш ли хлапе? КАКТО ВОДАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ОГЪНЯ,ТАКА И МИЛОСТТА В ТЕБ Е ПО-СИЛНА ОТ ТВОЯ ГНЯВ!
Не разбираш,нали? Надявам се,след време да си спомниш! Надявам се!
Сега върви. Денят ще е хубав!
Погледнах го за последно в очите.
Да,наистина ще е хубав!
Върви.........
/следва/
© Димитър Георгиев Все права защищены