29 сент. 2021 г., 15:43

Сделката /продължението/

810 0 0
1 мин за четене

Сделката /продължението/

Обичайното време,обичайното място,обичайната пейка.Само слънцето бе по-слабо,сандвичът по-сух а пулсът ми учудващо по-висок.Въобразявах ли си? Може би! Мисълта още владееше съзнанието ми когато,вниманието ми привлякоха две познати сини очи.Изминали бяха месеци от последната ни среща,чертите на лицето му бяха станали по-остри,походката по-стегната,но в погледът му се усещаше все същата твърдост,същата решителност.Не кимнах.Нищо.Само продължих да го гледам.Раздразнен,но уверен в своята сила, той /хлапакът/ също ме гледаше.Устоя достатъчно за да се увери,че Егото му няма да пострада,след което се обърна,взе топката и се включи отново в играта.Движеше се умело.Нещо повече,даваше всичко на което бе способен.Пред себе си имаше една цел - да бъде най-добрият.Да бъде победител - на всяка цена.Нямаше тяло на атлет. Компенсираше с целеустременост /амбиция/. Във всяко движение влагаше максимално усилие и наистина успяваше.Вкарваше най-много топки.

Но въпреки резултатността му,неговият отбор губеше.Факт,предизвикващ гняв.

Гняв преминаващ в ярост и злоба, които изригваха при всяка пропусната от съотборниците му точка.След поредната такава не издържа. Избута на земята "нещастника" пропуснал да реализира.Взе чантата си и напусна игрището.Пътят му минаваше покрай моята пейка.Изравнявайки се с мен ,обърна глава и подхвърли: - "Нещастници!Никога няма да се научат да играят!"

Не реагирах.Седях си удобно,дори не го гледах.Но в момента в който изправи глава и реши да продължи - хванах ръката му.

Не бързай! Седни: - Казах и леко го придърпах към себе си.

Това го изненада.Колебаеше се.Все пак, неохотно зае мястото до мен.

Предния ден бе валяло.На земята пробляскваха тъмни мокри петна - локви.

Извадих клечка кибрит и я запалих,изчаках да се разгори и я хвърлих в най-близката до нас /локва/.Щом клечката докосна водата - изсъска и изгасна.

Виждаш ли хлапе? КАКТО ВОДАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ОГЪНЯ,ТАКА И МИЛОСТТА В ТЕБ Е ПО-СИЛНА ОТ ТВОЯ ГНЯВ!

Не разбираш,нали? Надявам се,след време да си спомниш! Надявам се!

Сега върви. Денят ще е хубав!

Погледнах го за последно в очите.

Да,наистина ще е хубав!

Върви.........

/следва/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...