29.09.2021 г., 15:43

Сделката /продължението/

808 0 0
1 мин за четене

Сделката /продължението/

Обичайното време,обичайното място,обичайната пейка.Само слънцето бе по-слабо,сандвичът по-сух а пулсът ми учудващо по-висок.Въобразявах ли си? Може би! Мисълта още владееше съзнанието ми когато,вниманието ми привлякоха две познати сини очи.Изминали бяха месеци от последната ни среща,чертите на лицето му бяха станали по-остри,походката по-стегната,но в погледът му се усещаше все същата твърдост,същата решителност.Не кимнах.Нищо.Само продължих да го гледам.Раздразнен,но уверен в своята сила, той /хлапакът/ също ме гледаше.Устоя достатъчно за да се увери,че Егото му няма да пострада,след което се обърна,взе топката и се включи отново в играта.Движеше се умело.Нещо повече,даваше всичко на което бе способен.Пред себе си имаше една цел - да бъде най-добрият.Да бъде победител - на всяка цена.Нямаше тяло на атлет. Компенсираше с целеустременост /амбиция/. Във всяко движение влагаше максимално усилие и наистина успяваше.Вкарваше най-много топки.

Но въпреки резултатността му,неговият отбор губеше.Факт,предизвикващ гняв.

Гняв преминаващ в ярост и злоба, които изригваха при всяка пропусната от съотборниците му точка.След поредната такава не издържа. Избута на земята "нещастника" пропуснал да реализира.Взе чантата си и напусна игрището.Пътят му минаваше покрай моята пейка.Изравнявайки се с мен ,обърна глава и подхвърли: - "Нещастници!Никога няма да се научат да играят!"

Не реагирах.Седях си удобно,дори не го гледах.Но в момента в който изправи глава и реши да продължи - хванах ръката му.

Не бързай! Седни: - Казах и леко го придърпах към себе си.

Това го изненада.Колебаеше се.Все пак, неохотно зае мястото до мен.

Предния ден бе валяло.На земята пробляскваха тъмни мокри петна - локви.

Извадих клечка кибрит и я запалих,изчаках да се разгори и я хвърлих в най-близката до нас /локва/.Щом клечката докосна водата - изсъска и изгасна.

Виждаш ли хлапе? КАКТО ВОДАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ОГЪНЯ,ТАКА И МИЛОСТТА В ТЕБ Е ПО-СИЛНА ОТ ТВОЯ ГНЯВ!

Не разбираш,нали? Надявам се,след време да си спомниш! Надявам се!

Сега върви. Денят ще е хубав!

Погледнах го за последно в очите.

Да,наистина ще е хубав!

Върви.........

/следва/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...