Агоп Навасатардян беше часовникар. Неговата работилничка беше точно на ъгъла, срещу малкото калдъръмено площадче в Старият Град на Пловдив. Той работеше упорито и само,за да опровергае битуващото обществено мнение, че арменец не работи. Агоп беше минал вече възрастта на влюбванията. Така и не намери жена , за която да се ожени и да свие свое гнездо. Неговият живот останаха часовниците в ателието. Той беше перфекционист. Когато видеше, че някой, от часовниците на стената изоставаше дори със секунда, скачаше и веднага ги настройваше. Агоп обичаше часовниците, точността, но не и хората. И мълчеше... Мълчеше.
Един септемврийски ден в ателието влезе непознат. Той остави на масата пред часвникаря джобен часовник. Сребърен, с позлатена дълга синджирка.
- Добър ден! Може ли да го поправите? Дядо ми го завеща!
Агоп кимна с глава в знак на съгласие. С ръка посочи на клиента да седне на свободния стол.
Майсторът отвори капака на швейцарското бижу. С малките си ръце взе тънка пинсета. Сърцето на ч ...