Конкурс:

Мълчанието

Завершён
Детали конкурса
Категория Проза
Начало 28 ноября 2019 г. в 15:00
Окончание подачи заявок 20 января 2020 г. в 23:59
Окончание голосования 25 января 2020 г. в 23:59
Максимальное количество произведений от автора 1
Кто может голосовать Все зарегистрированные
За сколько произведений можно голосовать 2
Когда публиковать произведения Сразу после одобрения
Класиране по Брой гласове

Класация
17 результатов
1 место (35  48.0%)

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в стомаха ѝ вреше, сякаш десет дявола играеха на „тука има – тука няма“. Постоянно ѝ се повръщаше. Беше ходила при селската знахарка, да ѝ гледа на жаба дали е бременна, защото някой ѝ беше казал, че те ...
4.2K 28 84
4 место (11  24.0%)

Сестра ми 🇧🇬

Намибия – пустинята се е ширнала като пясъчно езеро. Стъпки – самотни, дребни прекосяват дюните, спират се. Оазисът – реален или не? Камили, шатри и маймуни – досадници малки, които обичат да крадат храната. Нощта е тиха, небето – огнено.
Вождът се изправя – взел е решение – „ще бъде низвергната”. „ ...
2K 1 9
5 место (6  12.3%)

Мълчаливо писмо 🇧🇬

Най-накрая намери сили да прочете писмото. Стоеше на дъното в нощното ѝ шкафче почти година. Днес сънува баща си за пореден път и реши, че е настъпил момента, в който трябва да събере сили и да се изправи срещу страха си от неочакваното. Да прочете думите, които биха внесли у душата ѝ вихрушка от ем ...
2.9K 7 18
6 место (6  13.4%)

Мълчание :)? 🇧🇬

Господин Дон Робъртсън е едно такова малко човече. Лежи си в леглото и се усмихва. Не може да говори. Измучава отвреме-навреме. Казаха ми, че от няколко години има Алцхаймер. Вече не може нищо да прави, освен да се усмихва, като му кажеш името и да кърши ръце безпомощно. Другите студенти-сестри, пък ...
1.4K 4 11
7 место (4  13.0%)

Изборът 🇧🇬

Беше май 1970-та. Соня току-що бе навършила осемнадесет години. Предстоеше й да гласува за пръв път в политическите избори на Народна република България, както тогава се наричаше сегашната Република България. Като повечето хора на нейната възраст и тя вече беше разбрала, че с изборите, които се пров ...
1.9K 4 13
8 место (4  13.4%)

Защо, Господи 🇧🇬

Поканих Го:
– Ела, Господи, седни на тази маса, бъди ми гост и дай ми хляба наш насъщен, с който ме даряваш всеки ден!
Дойде и седна срещу мен. Винаги идва, когато Го викам.
Нахраних се, раздигнах масата и отново седнах.
Гледахме се и мълчахме. След малко Той стана. Стори ми се, че каза, но може и д ...
1.6K 1 4
9 место (3  5.3%)

Семейна скука 🇧🇬

- Искаш ли да отидем на кафе? – чу гласа на жена си.
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, ...
1.9K 2 19
11 место (3  7.5%)

Тези, които живеят на улицата 🇧🇬

Пешо Хамстера обичаше поезията, или още по-точно казано, тя направо бе смисълът на живота му. Докато един ден не прописа и сам... В началото складираше всичко само в тетрадките, но сърфирайки из поетичните сайтове, не веднъж си мислеше, че може би трябва да пробва и той.
И ето, че един ден наистина ...
1.5K 1 20
13 место (2  6.3%)

Честит рожден ден 🇧🇬

И пак е декември, две години от онзи паметен ден, един ден след рожденият му ден, в който той й писа. Даже и не беше си мечтала за това да общува с него. Две години преди онзи паметен декември го беше видяла за първи път. Любов от пръв поглед - нима съществуваше? Беше чела много за такава любов, беш ...
1.4K 1 2
14 место (2  5.9%)

Палач и спасение... 🇧🇬

Шамарът изплющя като камшик и разцепи тишината. Марина се стовари на земята, скри болезненото място с ледените си ръце, сви се на кълбо и притихнала зачака бесът на Огнян да я връхлети като цунами. Очакването продължи секунда. Последваха ритници гарнирани с ругатни, обиди и крясъци излизащи от устат ...
1.3K 1 5
15 место (1  4.0%)

Елия 🇧🇬

Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа ...
1.7K 1 7
16 место (1  2.0%)

Мълчанието на Вероника 🇧🇬

Съдия Мартин Стоевски влезе в залата и седна на мястото си. Чукна с чукчето и даде ход на делото. Делото беше за убийството на Лили Стоянова. Преди няколко месеца намериха жената прободена с касапски нож в дома и. Съпругът и беше главният заподозрян. За никого от кооперацията, където живееха не беше ...
1.7K 2 9
17 место (1  2.1%)

Какво ти направих? 🇧🇬

Чакаше я вече от една цяла седмица…, но нея я нямаше. Утре ще станат осем дена, и пак безмилостно ще се отбележи във въображаемия му календар. Плаче заради нейното отсъствие, все едно е едно голямо дете, и не разбира защо така му се е ядосала толкова дълго време. Държал ce e добре, затова си мислеше ...
1.6K 8
18 место (1  5.3%)

Мълчанието 🇧🇬

Момичешка усмивка от облекчение. Отражение на борова горичка и ясно небе. Млад мъж,застанал на пътя на товарен влак. Числото 3095 се мяркаше в уплашения й поглед. Тясно пространство,на което трудно се разминавали двама. Тишина. Тих немощен шепот. Безуспешни опити за бягство. Вкусът на свободата. Цен ...
1.5K
19 место (0 )

Секундарникът 🇧🇬

Агоп Навасатардян беше часовникар. Неговата работилничка беше точно на ъгъла, срещу малкото калдъръмено площадче в Старият Град на Пловдив. Той работеше упорито и само,за да опровергае битуващото обществено мнение, че арменец не работи. Агоп беше минал вече възрастта на влюбванията. Така и не намери ...
1.4K 1 8
21 место (0 )

Някой да ме чуе 🇧🇬

Да бъда ли, да не бъда ли... въпросът винаги е един и същи, и всеки път някой друг решава за мен. А аз? Мен пита ли ме някой какво ми е на душата? Не мога да решавам за себе си, съществуването ми винаги зависи от някой друг. Кой съм аз? Какво съм? Понякога се улавям, че се съмнявам - съществувам ли ...
1.5K 2
22 место (0 )

Мълчанието на ореха 🇧🇬

В ръката си търкалям орех. В мислите се питам : “ Ще бъде ли здрав и вкусен, когато го разчупя?”. Надявам се да е така просто, за да бъда удовлетворена. А той насреща ми мълчи. Трудно е да го пропукам. Опитвам да го счупя, но ръката ми почервенява. Пулсът ми се ускорява, защото вътре в мен се поражд ...
1.6K 3