Дърветата бяха загубили одеждите си. Сега клоните им се протягаха като черни пипала към небето. Над селото се спусна мрак. Небето побеля. Светът притихна. Скоро затанцуваха първите снежинки. Тъмните покриви бавно се покриваха с бяла пелена.
В селото пушеха само няколко комина. Останалите къщи бяха мъртвешки тихи. Дворовете им, някога пълни с живот, сега тънеха в разруха. Лятото бурени пълзяха и задушаваха малкото останали цветя. Само една упорита червена роза тъжно надничаше до падналия каменен зид на оградата. Снегът покри земята. Заличи тъгата и затрупа разрушения човешки живот.
Баба Мими бе седнала до прозореца в малката си кухня. В старата, каменна камина в ъгъла гореше едно голямо дърво. Отблясъците на игривите пламъчета се гонеха по стената. На белият скрин, пожълтял от времето стоеше малък, стар телевизор. До масата имаше легло с пружина, постлано със стари одеяла. Бялата стена бе станала сивкава. На нея, точно над леглото бе закачен гоблен със сърничка и малкото ѝ насред борова ...