Сенки
Дъжд. Грохотът от изливащата се вода се слива с бученето на автомобилите по магистралата. Тежките капки барабанят по капаците на колите, чистачките се задъхват от спускащия се на талази поток. Сива пелена затиска града, притихнал, задъхан, останал без сили да се бори срещу стихията. Високите бетонни сгради гледат намръщено и сърдито, позата им е смекчена от набиращото сила равнодушие, което настъпва по фасадите с изливащия се дъжд.
Една кола се отделя от потока и свива в странична уличка. Черният цвят поглъща капките в себе си, излъчва мекото сияние на отразената светлина на уличните лампи. Гумите свистят, плискат вода по тротоара, преди да застинат на място. Фаровете на автомобила гледат леко учудено и в същото време с хладно и отблъскващо безразличие. Те, разбира се, не са живи. Защо ги правят такива?
Проблясва за момент светлина, цигарата е запалена, тъмният силует е осветен за миг. Черна шапка скрива лицето. Второто до него. Двата силуета не помръдват. Отраженията на капките ...