Feb 27, 2006, 11:11 PM

Сенки 

  Prose
5.0 / 1
1255 0 2
11 min reading
Сенки
Дъжд. Грохотът от изливащата се вода се слива с бученето на автомобилите по магистралата. Тежките капки барабанят по капаците на колите, чистачките се задъхват от спускащия се на талази поток. Сива пелена затиска града, притихнал, задъхан, останал без сили да се бори срещу стихията. Високите бетонни сгради гледат намръщено и сърдито, позата им е смекчена от набиращото сила равнодушие, което настъпва по фасадите с изливащия се дъжд.
Една кола се отделя от потока и свива в странична уличка. Черният цвят поглъща капките в себе си, излъчва мекото сияние на отразената светлина на уличните лампи. Гумите свистят, плискат вода по тротоара, преди да застинат на място. Фаровете на автомобила гледат леко учудено и в същото време с хладно и отблъскващо безразличие. Те, разбира се, не са живи. Защо ги правят такива?
Проблясва за момент светлина, цигарата е запалена, тъмният силует е осветен за миг. Черна шапка скрива лицето. Второто до него. Двата силуета не помръдват. Отраженията на капките ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Дойков All rights reserved.

Random works
  • I’m not used to talking to big crowds. Not even like medium or smaller ones. The only time I’m comfo...
  • As long as he is alive, every person (in one way or another) pretends to be the devil, and when he d...
  • A Love Story Ella and I were playing the board game Sorry on my front porch with the bright summer s...

More works »