И
пак е понеделник, и пак се стягам за селото. Задачата за тази седмица е да налея колоните, затова прогнозата за дъжд до средата на периода никак не ме ободри. На бетона не му вредеше, но терена щеше да се размекне, а газенето на кал, ако не е с лечебна цел, не причислявах към удоволствията. С тези нерадостни мисли хванах пътя, малко по-късно от обичайното време за тръгване, обмисляйки стратегията за предстоящата работа. Дъждът ме посрещна на половината път до град Г. и това ме изнерви допълнително, тъй като чистачките ми работеха само в един режим. Този път пресякох града по обичайния си маршрут. Свивах веднага по улицата след магазина за строителни материали и тя ме извеждаше на мост, намиращ се на около триста метра по-надолу от моста до кметството, а оттам покрай болницата излизах на шосето за село Г., малко преди табелата на изхода на града. Дъждът постепенно намаляваше и когато влязох в селото небето се беше прояснило и грееше топлото есенно слънце. Вкарах колата в двора, разтов ...