По времето на кан и жрец Авитохол от рода Дуло, който се възцарил на престола в годината на змията – Дилом Твирем, се случила тая история. Той бил бащата на царете, основал Стара Велика България на север и на юг от Истрос и потомък на нимфата Ава - дъщеря на Хеброс. В престолния град, накрая му, живеел един обущар на име Ирник, който от сутрин до вечер шиел кожени обувки и чизми. Не му бил лек животът на тоя Ирник, защото стопанката му се споминала, а той нямал нито пари, нито имоти да си купи друга. Покойната му оставила трима сина, които трябвало да изучат занаята му, че да му бъде по-леко.
Двамата - Баян и Кубер, били послушни и трудолюбиви момчета и помагали много на баща си. Най-малкият - Севар, се оказал обаче несговорчив, разсеян и мързелив Той по цял ден мечтаел какво ли не, но най-много мечтаел да стане кан. Нещо повече - той вярвал в това и затова не залягал много да изучи бащиния си занаят. Това страшно много разгневявало Ирник,когато по цял ден слушал изявленията на сина си ...