По времето на кан и жрец Авитохол от рода Дуло, който се възцарил на престола в годината на змията – Дилом Твирем, се случила тая история. Той бил бащата на царете, основал Стара Велика България на север и на юг от Истрос и потомък на нимфата Ава - дъщеря на Хеброс. В престолния град, накрая му, живеел един  обущар на име Ирник, който от сутрин до вечер шиел кожени обувки и чизми. Не му бил лек животът на тоя Ирник, защото стопанката му се споминала, а той нямал нито пари, нито имоти да си купи друга. Покойната му оставила трима сина, които трябвало да изучат занаята му, че да му бъде по-леко.

Двамата - Баян и Кубер, били послушни и трудолюбиви момчета и помагали много на баща си. Най-малкият - Севар, се оказал обаче несговорчив, разсеян и мързелив Той по цял ден мечтаел какво ли не, но най-много мечтаел да стане кан. Нещо повече - той вярвал в това и затова не залягал много да изучи бащиния си занаят. Това страшно много разгневявало Ирник,когато по цял ден слушал изявленията на сина си: ”Аз ще съм кан! Аз ще бъда най-великият кан на земята!” Другите му двама братя се смеели до сълзи на тия думи и на подбив му викали: ”Какво ще заповядате, Ваше величество? Да кроите днес щавена свинска кожа или телешки бокс? Или ще си чоплите зъбите, докато ние вършим Вашата работа?!” И отново започвали  да се смеят, та чак се търкаляли на земята от смях.

                                        Но ето, че веднъж по малката уличка край работилницата на Ирник минал царски глашатай. Той биел барабана и оповестил, че Великият железен Мусаил е нападнал страната, за да открадне прекрасната принцеса Абленка. Армията му била от няколкостотин хиляди войника. Затова канът мобилизирал всички мъже от 15 до 60 години и заповядал сами да си купят шлемове, ризници, оръжие и коне и до два дена да се явят  пред стените на дворцовата крепост. Ирник имал спестени малко бели пари за черни дни и успял да купи за двамата си по-големи сина хубави коне, оръжие и бойни доспехи. С последните си пари купил за най-малкия едно куцо и слабо конче с превръзка на предното краче, нащърбен меч и ръждива сабя. А за доспехи парите не му стигнали.

                                         Двамата братя облекли бойните си дрехи, запасали оръжие и яхнали охранените си коне. По-младият Севар осъзнавал колко жалък и смешен е в кърпените си дрехи, с похабените си оръжия и с куцото си и хилаво конче. Затова казал на братята си:

- Вие вървете напред, а аз скоро ще ви догоня.

- Твоята е лесна, Севар! Още отдалече като те види  Авитохол, ще ти се зарадва много и ще те покани да му станеш зет. Кажи му, че през последните няколко години ти нищо друго не правиш, освен да репетираш за кан. Така ами, лесно не се става владетел! - и Баян и Кубер избухнали в буен смях и препуснали напред.

Много натъжен, Севар хванал за юздите своето уродливо конче и поел, но не към стените на дворцовата  крепост, а към тъмните гори. Когато навлязъл навътре  в тях, той изведнъж видял, че в една дълбока яма е паднал елен с позлатени рога. Еленът се мятал изплашено и се опитвал да излезе, но напразно. Севар съжалил красивото животно, завързал го през кръста с въжето, което носел,  и го изтеглил нагоре, докато стъпило на земята с четири копита. Изведнъж се появила стройна хубавица в дълга копринена бяла риза, с коси  до петите, и с очи, които сияели.

- Благодаря ти, Севар, че измъкна любимия ми елен от тоя капан. Аз съм самодивата Малена и  зная за къде си се запътил. Затова  ще ти дам това, от което се нуждаеш.

                                       И тя се навела, откъснала няколко росни  стръка билки и като прошепнала тайнствено заклинание, погалила с тях кончето и самия Севар. То се превърнало веднага на кон за чудо и приказ. Бил бял, силен и много изящен. Имал шия като на лебед. Дългата му  грива се спускала до земята, а стройните му копита нетърпеливо потропвали по нея. От ноздрите му излизали пламъци, а заоблените му хълбоци потръпвали. Самодивата Малена казала:

-  Ти, Севаре, сега имаш юнашка сила и ще победиш  Великият железен Мусаил, който отдавна е и мой враг. Той изгори нашите самодивски сборища и рани мои любими сестри. Превърна сборищата  в лагери за стануващата си армия. Мусаил е един злобен стар магьосник, който прави каквото си иска, но ще получи това, което търси. Ти мечтаеш да бъдеш кан. Казвам ти, че мечтата ти ще се сбъдне, но ти вярвай в себе си и се бий смело! Сега пъхни ръце под гривата на коня си и ще намериш дрехи и оръжие, подобаващи за юнак като тебе. Вземи и този златен косъм и го запази добре. Ако някога пак ти потрябвам, изгори го и аз ще дойда при тебе.

                                           Севар я послушал, облякъл намерените доспехи, които греели като слънце, и препасал  оръжието си. После се сбогувал със самодивата Малена и побързал да се яви навреме пред стените на дворцовата крепост.

                                             Битката с Великия железен Мусаил се състояла на хълмовете пред крепостните стени. Той имал армия от  двеста и петдесет хиляди тежко въоръжени  войника. Кан Авитохол също имал многобройна армия. Преди битката той  принесъл в жертва на боговете теле, за да измоли от тях победа. Още след първите набези на вражеската армия  двамата братя Баян и Кубер били обхванати от панически страх. Те незабелязано се отдалечили от предната линия и заобиколили градските стени. После, скрити от погледите на другите воини, се отправили към планината с конете си. Така позорно завършило тяхното участие в тая славна битка на живот и смърт. Севар почувствувал у себе си огромна жажда за победа. Когато армията на железния Мусаил все повече настъпвала и притискала Авитохоловата армия към високите градски стени, Севар излязъл напред, размахващ магическия си меч  във всички посоки. Главите на воините на Мусаил падали като зелки. Щом сабята на Севар ги докоснела, те се превръщали в сламени чучела, каквито били всъщност. Като видели това, другите воини на царя също почувствували приток на сила и започнали и те да секат сламените си противници. Безстрашният Севар се отправил към  железния Мусаил. Още с първия удар, щом докоснал железните му гърди, Мусаил започнал да се покрива с ръжда... Превърнал се в купчина ръждясало желязо и се разпаднал на прах. Тогава превърнатите във войници чучела станали на слама, която покрила бойните хълмове и  вятърът я разпилял във всички посоки.

                                           Севар влязъл в града начело на армията и бил поздравен лично от кан Авитохол като освободител. Дошли да му благодарят  и двете дъщери на кана,  Роксана и Абленка. Те и двете много харесали смелия Севар. Но когато гордата красавица Абленка разбрала, че той е беден син на обущар, тя презрително му обърнала гръб и престанала да се интересува от него. Кан Авитохол бил на друго мнение и го произвел в чин таркан със златна катарама на колана му. Животът на Севар се променил. Той се пренесъл да живее в двореца и му била определена годишна заплата от триста стрели, сто камбанки и петдесет делфинчета – всичките от сребро. А това били много пари за тогавашното време. Младежът имал красива външност и хубавите дрехи го правели да изглежда още по-чаровен. Абленка продължавала да не му обръща внимание, но принцеса Роксана винаги изразявала уважението си към юнака.Тя разговаряла с него на различни теми и разбрала, че колкото и неук да е  тарканът,  умът му е буден и  възприема бързо всичко, което чува или вижда в новата си  среда. Двамата обичали да се разхождат в полето, извън портите на града и да се любуват на простичкия живот на селяните. Роксана не била така красива като сестра си Абленка, но притежавала мъдрост и добро сърце, а това било достатъчно за Севар, който със всеки изминал ден я харесвал все повече. Когато разкрили чувствата си един на друг, те отишли при кан Авитохол да поискат благословията му. Но канът им казал:
-  Вие двамата може и да се обичате, но любовта не е всичко на тоя свят. Аз произхождам от най-знатния род в държавата. Той векове е бил начело. Тая власт ми е наследство от прадеди и от деди. Затова грях ще сторя, ако ви дам благословията си. Кръвта на кана трябва да е чиста и да не се смесва с тая на простолюдието. За тебе, Роксано, има кандидати от знатно потекло, а за тебе, Севаре, има момичета от твоята черга. Опомнете се и не вършете глупости. Ако не зачетете волята ми, ще трябва да напуснете двореца. Аз казах.

                                  Не умували дълго двамата влюбени, защото любовта дава криле. Севар имал спестени пари от годишната си заплата, а Роксана взела накитите, останали от майка ù  и двамата напуснали двореца. Отправили се към едно село и се заселили в него. Севар купил парче земя и построил с много обич къща, удобна за двамата. Много труд положили те, много упоритост, но полека-лека се замогнали. Завъдили си животни  и си направили градина с овошки и зеленчуци. Разработили пустееща земя и си посяли жито и царевица.

                                    Когато  Баян и Кубер научили, че Севар е напуснал двореца, завистта, която ги гризяла отвътре като червей, се превърнала в злорадство. Те решили да отидат при брат си и да му се присмеят в лицето. Речено-сторено. Яхнали конете си и потеглили за Сланик. Така се казвало селището, в което живеел брат им. Те мислели, че ще намерят един отчаян Севар и вече предчувствували задоволството, което ще преживеят, като видят колко беден е животът на довчерашния таркан. Севар ги посрещнал като скъпи гости. Двамата със Роксана много се зарадвали на идването им. Баян и Кубер били  учудени от това, което видели. Хубав дом и обширен двор. Много домашни животни и ниви, пълни с жито, царевица, ечемик и овес, прекрасни овощни и зеленчукови градини.  Разшетала се пъргавата стопанка и на трапезата имало от пиле мляко. Баян и Кубер харесали охолния, но изпълнен с труд живот на брат си. Севар ги поканил да живеят при него в Сланик. Обещал да им помогне да си построят и те дом и да си уредят стопанство. Помолил ги да доведат и стария им баща.

                                      В това време в двореца имало сватба. Принцеса Абленка се женела за принца на едно далечно царство. Той се казвал Муртагон и бил единствен син и наследник на баща си. Имал красива осанка и  изящни дворцови обноски. Пресметливата Абленка дала съгласието си на пристигналите сватовници и се омъжила за принц Муртагон. Младата двойка отпътувала към двореца на бащата на младоженика и заживяла там. Оказало се обаче, че той изобщо не бил това, за което се представял. Муртагон много обичал  хазарта. Въпреки че царят му давал солидни суми за харчене, те все не му достигали. Тайно влизал в хазната и си вземал от там още пари, но пак не му достигали. Дяволът Сатанаил, който си водел на отчет в тефтерите такива като Муртагон, решил да го оплете  в мрежите си. Преобразил се на млад богаташ и се запознал с принца. Двамата много си допаднали, защото обичали хазарта и можели да играят по цели денонощия, без да спират на карти и зарове. На Муртагон му направило силно впечатление, че неговия приятел никога не губел в игрите. Бил много пресметлив и хладнокръвен и джобовете му били пълни с пари. Случвало се Муртагон да остане без пари и тогава искал  на заем от другаря си, за да заложи. Но оня не му давал. Казал му:

-  Приятелю, с тая честност в играта до никъде няма да я докараш. Научи се като мене да мамиш  и винаги ще си богат,  доволен и щастлив.

                                         Отначало измамата изглеждала за добре възпитания Муртагон престъпна и нередна, но той полека-лека свикнал с тая мисъл и започнал да се учи от Сатанаил как да мами и лъже. Скоро и джобовете на Муртагон започнали да се пълнят с пари.

                                          Веднъж той спечелил на карти едно малко царство, съседно на това на  кан Авитохол. Старите и мъдри хора говорят, че апетитът идва с яденето. Алчността на Муртагон нараснала толкова, че той започнал да мечтае да завземе и земите на кан Авитохол. Скоро след това му обявил война. Събрал огромна армия и нахлул в земите на кана. Авитохол отново призовал всички мъже от 15 до 60 години да се явят при него. Тогава Севар си спомнил за заръката на самодивата Малена. Отишъл в гората и изгорил златния косъм, даден от нея. Тя се появила пред него прекрасна и величествена.

- Аз зная за какво  ме търсиш,, Севаре. Кан Авитохол постъпи несправедливо с теб и не даде благословията си, за да се ожениш за Роксана. Но ето че настъпи времето ти отново да му потрябваш. Но ти не бързай да ходиш пред стените на дворцовата крепост. Изчакай. Канът сам ще те потърси, ще му потрябваш. Трябва да ти кажа, че битката между двете армии на Муртагон и Авитохол ще бъде и битка между невидимите сили на доброто и злото. В нея ще участвува самият Сатанаил, на който е продал душата си твоят зет Муртагон. Ще ти кажа, че и аз ще бъда на бойното поле, но в армията на добрите сили. Ти ще имаш отново подобаващата смелост на победител, прекрасен кон, магическо оръжие и бляскави доспехи.

                                              Огромната армия на Муртагон, подкрепяна от невидимите зли сили, нападнала първа армията на Авитохол и веднага ù  нанесла пагубни удари. Войниците на кана се биели смело, но не били добре въоръжени и обучени. Авитохол разбрал, че ако не потърси зет си Севар, може да загуби земите си и властта си. Затова препуснал с всичка сила към  Сланик, за да го моли за помощ.

Севар му казал:

- Велики кане, радвам се, че мога отново да ти бъда полезен. Дано и тоя път оправдая надеждите ти.

                                           Щом се появил Севар с крилатия си кон,  златните доспехи и омагьосаното си оръжие и  застанал начело на армията, могъщ и силен като бог, настъпил обрат в боя. Той размахвал меча си наляво и надясно и не давал на противника да си поеме дъх. След него,  от атаката му и армията се мобилизирала и повярвала в силата си. Тогава войниците на Муртагон се спуснали панически да бягат. Бягал и самият Муртагон. Но Севар го догонил и му нанесъл смъртоносен удар. Той се строполил безжизнен на земята. Тогава се появил от нищото самият Сатанаил окървавен и грозен, с огромните си тъмни криле и смеейки се, казал:

- Дойде време да взема душата му. Той отдавна ми я продаде и сега тя е моя. Ще я сваля в ада и там ще ми бъде подчинена изцяло в следващите няколкостотин години  - Грабнал душата и отлетял с нея.

                                            Кан Авитохол и гордата Абленка се разкаяли пред Севар и помолили да им прости. Канът се оттеглил от престола и го отстъпил на смелия си зет. Така се сбъднала мечтата на Севар и той станал владетел на царството. Всички заживяли мирно и щастливо, а той бил кан дълги, много дълги години, докато пра-пра  внуците на дядо ми започнали да ходят с бастуни.