Шапка със звънче
Понякога си тръгвам без да искам, защото вярвам, че така оставам. Понякога си мисля, че съм била права, а друг път, просто се предавам. Понякога отивам твърде надалече, защото вярвам, че така успявам; понякога си мисля, че е редно, а друг път просто си се оправдавам.
Ще ти направя кифли и кафе, за кой ли път ти обещавам, а от това на теб ти става зле, аз виждам, после се предавам. Ще ти направя мъничко виенско колело, не се заканвам, само обещавам, а от това на теб ти става зле, аз виждам, после го забравям.
В желанието си да те запомня, те правя все по-блед - далечен. В желанието си да те обичам, те виждам пак на пътната врата - облечен. В желанието си да те опиша, те правя все по-трудно разгадаем. В желанието си да те предричам, те правя просто чужд – предполагаем.
Понякога си мисля, че съм луда, а друг път просто се обнадеждавам; понякога си мисля, че съм друга - такава, от която трябва да избягам. Понякога се самонаблюдавам, приготвила молив и гума; премислям, смятам, констатирам, записвам дума - трия с гума.
Като задача, сложно уравнение с две неизвестни - скоби, минус, плюс и знака за деление. Като задачите по физика в училище, където лупата се проектира, като уроците по обща биология - което не се храни, то умира...
Ще ти направя шоколадово суфле и захарно петле ще ти направя, ще ти направя шапка със звънче и от салфетка сърчице ще ти направя. Ще ти направя и ще ги оставя на прага на вратата ти строени, ще хукна в мрака след това, да пази Бог от минувачи изумени...
Каквото и обаче да направя, каквото и да констатирам, това не значи нищо, подозирам, но мога ли да спра да протестирам? На думи - не, в действителност – едва ли, реално - тръгвам, ти... Заспа ли?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Янчева Все права защищены
)
