gergana-yancheva (Гергана Янчева)
47 43
25.02.2010 г., 19:48 ч.

Шапка със звънче 

  Проза » Други
845 0 5
1 мин за четене

 

Понякога си тръгвам без да искам, защото вярвам, че така оставам. Понякога си мисля, че съм била права, а друг път,  просто се предавам. Понякога отивам твърде надалече, защото вярвам, че така успявам; понякога си мисля, че е редно, а друг път просто си се оправдавам.

Ще ти направя кифли и кафе, за кой ли път ти обещавам, а от това на теб ти става зле, аз виждам, после се предавам. Ще ти направя мъничко виенско колело, не се заканвам, само обещавам, а от това на теб ти става зле, аз виждам, после го забравям.

В желанието си да те запомня, те правя все по-блед - далечен.  В желанието си да те обичам, те виждам пак на пътната врата - облечен. В желанието си да те опиша, те правя все по-трудно разгадаем. В желанието си да те предричам, те правя просто чужд – предполагаем.

Понякога си мисля, че съм луда, а друг път  просто се обнадеждавам; понякога си мисля, че съм друга - такава, от която трябва да избягам. Понякога се самонаблюдавам, приготвила молив и гума; премислям, смятам, констатирам, записвам дума - трия с гума.

Като задача, сложно уравнение с две неизвестни - скоби, минус, плюс и знака за деление. Като задачите по физика в училище, където лупата се проектира, като уроците по обща биология - което не се храни, то умира...

Ще ти направя шоколадово суфле и захарно петле ще ти направя, ще ти направя шапка със звънче и от салфетка сърчице ще ти направя. Ще ти направя и ще ги оставя на прага на вратата ти строени, ще  хукна в мрака след това, да пази Бог от минувачи изумени...

Каквото и обаче да направя, каквото и да констатирам,  това не значи нищо, подозирам, но мога ли да спра да протестирам? На думи - не, в действителност – едва ли, реално - тръгвам, ти... Заспа ли?

© Гергана Янчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??