1
Стоеше на прозореца, гледайки пустата улица с изпълнен с празнина поглед. Монотонният звук от тракането на дъжда по ламарината и стичането на водата по улуците караха клепачите й да натежават, но тя не се отказваше и продължаваше да се взира в реките, течащи по асфалта и събиращите се океани в огромните дупки на пътя. Навън нямаше жива душа.
Хората се бяха прибрали у дома на топло при семействата си и сега се смееха, играеха, а тя стоеше сама там. На онзи прогнил прозорец, който като по чудо не пропускаше дъжда при нея. Изглежда той я пазеше сега, както и дома й – единственото, което й остана…
Стаите бяха празни.
Все още не беше посмяла да влезе в неговата, страхувайки се, че ще усети ненадейно присъствието му и отново ще се срине. Онази ужасна и раздираща болка ще я облее като морска вълна, повличайки я на дъното на някой дълбок океан, изпълнен с мъка и тъга.
Беше изминала една седмица от онази нощ, когато я събудиха от спешното отделение да се яви веднага, защото се бе случило нещо ...