Някой се опита да отсече дърветата на мъдрото утро!

                               Потънал в дълбоки мисли, тихият вятър събра всички минути

                               в един-единствен миг.

                               Времето, белобрад старейшина, пътуваше с тишината,

                               белязана от своите дрипави деца.

                               Свещен ритуал... Лулата пращеше...

                               По следите на извисяващото се слънце

                               маршът на древните воини продължи да изпълва

                               сърцето с радост.

                             ......................................................................................................

                            Понякога човек е длъжен да се примирява с трохите на своите

                            отговори!

                            Жалко е за Истината - отричана поради липса на малко човещина...

                            По стъпките на износените обувки на този неизбежен век!