Някой се опита да отсече дърветата на мъдрото утро!
Потънал в дълбоки мисли, тихият вятър събра всички минути
в един-единствен миг.
Времето, белобрад старейшина, пътуваше с тишината,
белязана от своите дрипави деца.
Свещен ритуал... Лулата пращеше...
По следите на извисяващото се слънце
маршът на древните воини продължи да изпълва
сърцето с радост.
......................................................................................................
Понякога човек е длъжен да се примирява с трохите на своите
отговори!
Жалко е за Истината - отричана поради липса на малко човещина...
По стъпките на износените обувки на този неизбежен век!
© Петко Петков All rights reserved.