30 сент. 2011 г., 16:27
7 мин за четене
Щастлив край няма
Ватю още приживе изглеждаше страшен, но като таласъм стана направо ужасяващ. Кожата му подпухна, а ноктите станаха дълги и остри. И помен не остана от черната му къдрава коса, гола остана главата му. Очите, които някога гледаха с толкова любов, кръвясаха. Никак не приличаше на себе си.
Той малко помнеше живота си преди и никак детството. Знаеше, че през краткия си житейски път успя да се ожени за едно весело момиче с чипо носле, че дойде тук да работи на строежа и да припечели пари. По онова време беше на двайсет или на двайсет и една. Остави вкъщи бременната си жена, пристигна в това село около Еньовден. Тогава тука правеха мост и разни другоселци идваха да помагат, да понапълнят кесията. Все едно, голям хубав мост стана, но преди това трябваше да вградят някого – да стои хубаво това построение, разкрачило каменни крака над водата. Ватю не рабра кога го бутнаха и как умря.
Приживе беше добър, смирен човек. Трудеше се упорито и с никого спор нямаше. Всяка неделя се пр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация