Щастливи хора са съседите отсреща. Младо семейство - той, Ванката, е на 33 години, а тя е с 4 по-малка от него. Цвета - и на име е улучила, и на всичко...
А децата им... Слънчица... Близначета са и са едни такива, като две малки сладки зайчета, със сини очи и немирни муцунки.
Абе щастливо семейство са и аз съм късметлиика, че те ме имат за приятелка. През ден съм у тях, но гледам да не прекалявам, а понякога и по-често. Нали вече съм пенсионерка, та често гледам малките, че те нали са млади, живей им се. Я кино, я ресторант... Ех, щастие, щастие...
Ето и вчера, Цвети ми звъни на вратата ( винаги така прави, комшии сме и за нея е престъпление да ми звънне по телефона. Рядко културна жена, нищо, че е руса...) Щяло да ходят на театър. Дъра-бъра, разбрахме се веднага, пък и кой бяга от 20 лв за 2-3 часа? Тежки години особено за нас, старите хора, дето и за живи не ни броят... Ама то туй си е отделна тема.
За съседите ми е думата сега. Щастие, радост, усмивки... Сякаш от друг свят са бре, в ...