Щастливи хора
Щастливи хора са съседите отсреща. Младо семейство - той, Ванката, е на 33 години, а тя е с 4 по-малка от него. Цвета - и на име е улучила, и на всичко...
А децата им... Слънчица... Близначета са и са едни такива, като две малки сладки зайчета, със сини очи и немирни муцунки.
Абе щастливо семейство са и аз съм късметлиика, че те ме имат за приятелка. През ден съм у тях, но гледам да не прекалявам, а понякога и по-често. Нали вече съм пенсионерка, та често гледам малките, че те нали са млади, живей им се. Я кино, я ресторант... Ех, щастие, щастие...
Ето и вчера, Цвети ми звъни на вратата ( винаги така прави, комшии сме и за нея е престъпление да ми звънне по телефона. Рядко културна жена, нищо, че е руса...) Щяло да ходят на театър. Дъра-бъра, разбрахме се веднага, пък и кой бяга от 20 лв за 2-3 часа? Тежки години особено за нас, старите хора, дето и за живи не ни броят... Ама то туй си е отделна тема.
За съседите ми е думата сега. Щастие, радост, усмивки... Сякаш от друг свят са бре, всички им се чудят. Той, бизнесмен, но не от тези с анцузите, нито пък от другите, с костюмите, които сякаш са се сраснали с душите им... То, фирмата му, не е голяма, но всички много я хвалят. С некви консултации се занимава, но какви, що... все не мога да разбера...
А тя, милата, е учителка в начално училище. Ех, ако едно време ни беха такива даскалиците... Ама нейсе - те тогава само биеха и възпитаваха по метода на твърдата ръка... Като се замисля обаче, май бяха прави, но пък от друга страна... Не, не мога да преценя кое е по-доброто... Боя, или усмивката, но като гледам резултатите, то...
Ама да не се отплесна пак. Много кротко и щастливо семейство са те и това е. И всичко им е тип-топ. Телевизора им е колкото масата в кухнята ми, навсякъде що лампи, що чудо е, па и едни фигури по таваните... Чудесии...
Аз други такива хора не познавам и май няма и да срещна! Златни, златни, и на всеки услуга правят. Ето, въпреки, че и без пари ще гледам двете ангелчета, всеки път поне едно 20 лв ми дават, а то като сметна... къмто 200 - 250 на месец им стъпва... Не, че не са ми добре дошли, все едно 2 пенсии вземам, ама има и такива дето за едно кисело мляко се стискат, а те и ми платят, и ме нахранят. Чудни, чудни хора...
Аз знам, че обичат всички около тях да са щастливи. Това е прекрасно, защото аз съм една тъжна стара жена и виждам, че искат и мен да ощастливят...
И знаете ли - някой ден ще успеят! Дълги години съм живяла на този свят и зная отлично едно - Нещастието никого не е подминало, та и при тях ще дойде все някога... А аз просто чакам с вярата, че когато това стане, най-накрая ще имам повод за усмивка и лично щастие...
10.11.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря и тук, Тео.
-
Благодаря, Надежда!
И добре, че ми напомни, време е да прегледам отново творбите, за да преценя за последно, къде да дам своя глас. -
Дадох последният си глас за творбата ти, Гош. Замисляща и горчива, на фона на цялото това щастие...Успех!
-
Това е черта, която въобще не ни краси, Довереница. Благодаря ти.
-
Това май е почти национална особеност. Да се радваме на нещастието на известните и на познатите по територия... Успех!
-
Благодаря за положителната оценка, Димитър.
-
Не бях мислил на тази тема, но разказът ме замисли. Браво!
-
Никога не е късно, докато не стане наистина прекалено късно, Мария.
Благодаря от сърце за комплимента и подкрепата! -
Късно видях разказа ти, но не толкова късно, че да пропусна възможността да дам глас за теб! Бива си те и като разказвач, Гош! Успех ти желая!
-
Благодаря, Розали, а иначе, то това е и идеята на предизвикателството.
Но и този път съм късметлия с него, този тип творби са ми страст... -
Марко, Иржи, благодаря за високите оценки на тази ми творба.
-
Това,че се материализира всичко в новия ни живот-не е толкова страшно,но ,че се промени мисленето...бе,не бяха такива българите!Иска ми се да мисля,че не е масово това явление!И с право разказът ти,Георги е с неочакван край!
-
Много добра идея, но за съжаление много актуална и истинска.
Заобиколени сме с такива, уж добри хора.
Поздрави за точното напипване на проблема
и перфектното му пресъздаване с неочакван край . -
Благодаря за оценката, Станислав.
-
Чудесен разказ. Хареса ми.
-
Благодаря за високата оценка и покрепата, Василе.
-
Краят наистина е неочакван! Много е тъжен и, за съжаление, често срещан! Браво! Гласувах с удоволствие!
-
Благодаря за оценката, Катя.
А иначе обичам да експериментирам с различни гледни точки и позиции. -
Много хубав разказ и за съжаление реалистичен. Има такива лицемерни и завистливи хора и е хубаво да бъдат показвани истинските им лица. Беше ми интересно, защото си го написал от женска гледна точка.
-
Благодаря ти, Жени.
-
Харесах, разпознах и героите дори
и гласувах -
Благодаря и на теб, Ангелче.
-
Ничка, прекрасен анализ!
За съжаление, има ги, и не са малко, Мариана...
Много вярни (и в същото време тъжни) са думите ти, Стойчо.
Благодаря, приятели! -
Щастието не се гради върху нещастието на другите!
Типичен български манталитет,наследство от миналото...
Поучителна история!
Поздравления,Георги! -
Много интересен разказ Гош!
На пръв поглед се вижда една абулия (безволие), в старата баба, която сякаш се е примирила със съдбата си, но и една форма на Анти и негативното влияние на хората около и в самите нас!
Радването от това, някой да е нещастен с облик на бреме, ни класицира към Алтер Егото!
А това води до завист, злоба и прочие, което замаскира човек в различни форми на удоволствие, спрямо чуждото нещастие и болка!
То може да бъде, защото бабата може да е била жертва на обстоятелства и време, физически дискомфорт-като болести и т,н!
Жертва на външните фактори и насаждане, че е егоизмът е добродетел, се формира и трансформира в злобен човек!
Много хора стават жертви, на точно такива хора, които са станали лоши, защото не са възпитани, средата им е била така, става ли са свидетели на таково държание, отношение и за тях е нормално, това което е извън, рамките на нормалното, извън рамките на хуманното! -
И аз съжалявам подобен тип хора, Дон Бъч.
Благодаря за подкрепата. -
... и една много, много тъжна бабка. Съжалявам я. А на теб ти желая успех!
-
Благодаря, Костадине, и на теб за подкрепата.
-
(Не е важно на мен да ми е добре,важно е на комшията да му е зле.)Поздрав за неочаквания край Георги и успех.
-
Пепи, Елка, Кети, благодаря от 💖💖💖!
-
Жалко и тъжно! Наистина неочакван край! Успех!
-
Повод за щастие е нещастието на съседите! Хубав разказ! Пожелавам успех!
-
"А аз просто чакам с вярата, че когато това стане, най-накрая ще имам повод за усмивка и лично щастие..."
😅! - "Аз нали ти казах!"
Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
