13 июл. 2021 г., 15:40
9 мин за четене
Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Вести за смърт пристигаха отвсякъде. Заредиха се лоши дни, погребения, ковчези, мрачни лица в строги костюми, черни забрадки до тях и дълги алеи с гробищен чакъл. Някаква сила вече взела преднина бе запретнала ръкави за разправия, косеше хора като треви и едва се сдържаше крачейки към него. Богат и присмехулен, той прогони първите съмнения, както се гонят досадни мухи и не изпадна в размисъл, въпреки че бе суеверен. Дори се случваше да подмята мрачни шеги за бедите, които го застигаха.
Няма спор, умееше да приласкава Карло и не даваше шанс на никого да се откопчи. Променяше си настроенията спрямо случая и очите му блестяха като рибарска блесна. Отнасяше безгрижни доскоро веселяци в размисъл или вечно намръщени лица омекваха в компанията му. Освен това бе младолик, въпр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация