– Ако стана, ще е хубаво. – Нямаше вид на човек, който желае да става. Беше се отпуснал върху стола по такъв начин, че беше изключено да проявява искрено желание да се мръдне от там. Но продължи да настоява, сякаш имаше особено значение за него да му вярват: – Ще е много хубаво, дявол да го вземе.
Никой не го слушаше. Това заведение някога беше закусвалня. Такива места вече не се намират, защото бяха евтини и се хапваше в тях бързо и вкусно. В тях можеше на крак да мушнеш едно шкембе и да ти се подобри настроението. Задължитено ги имаше на гарите, където в очакване на обичайно закъсняващия влак можеш да се насладиш на менюто и ако не си гладен, да изпиен една студена лимонада поне. Като закриха закусвалнята, отвориха на нейно място бар. И той не просъществува дълго, такива бяха времената, променливи, изменчиви, неспокойни. Млади хора не останаха в градчето и помещението се превърна в сладкарница. Всъщност там се продаваше само бира и стара скара – от хладилника. Никой не купуваше от ск ...