Ще го прецакат те Иван
Градският автобус спря за малко пред хоремага, както все още викаха на кръчмата.
- Сряда – каза Митето.
- Ако не е петък – заяви Пешо.
- А може и двете – обади се Кирето и с това информира, че е на петата ракия и скоро ще почне да разпява любимите на селяните стари градски песни.
В кръчмата влезе Любчо с градската чанта, както наричаха подобните. Всеки от селото имаше такава – голяма, разтеглива, с рекламен надпис на отдавна умряла фирма. Бяха ги раздавали на един събор преди двадесет години и всички грабеха – аванта, удобни, широки и дълбоки чанти, тъкмо да си донесеш нещо необходимо от града. В случая Любчо бе сложил вътре цели четири хляба.
- Хляб – обади се пак Кирето, виждайки вече осемте подаващи се крайщника – Сега и мръвка да има… Повечко, защото само хляб е вредно…
На Кирето му викаха Урсулата – заради приликата с известния някога дългокос обратен. И още Лайняния – след измъкването му от селския клозет зад кръчмата, когато местният фелдшер го спаси с дишане уста в уста, та после се наложи него да свестяват от повръщането на изтеглените от Кировата уста лайна…
- Чак от града ли ги носиш? – попита за хлябовете Митето – Аз след малко отивам до магазина на Иван Русев и ще си взема топъл…
С което май дръпна ръчката на Кировия грамофон.
- Защо да плащаш толкова пари на тоя изедник+? – ревна той – Още една дай…
Митето се огледа, после схвана, че Киро поръчва поредната ракия и е вече над нормата – пет ракии до обяда.
- Ми, няма да ходя до града всеки ден, я… Любчо си има работа там, мъкне фабричен хляб, ама тоя на Пешо е ръчен, хубав…
- Скъпо го дава, тоя изедник! – ревна пак Киро Лайняния – А едно време какъв евтин хляб имаше… Тате хранеше прасетата. Вземе два чувала и добавя в бъркоча. Евтино и полезно…
- Вярно, много скъп стана хлябът – кимна Пешката – Ще речеш, че с брашно го правят…
Митето се захили.
- Е, нали добавки разни, химии… То Иван не слага такива – селски хляб меси, ама…
- И пак скъпо! – изхъхри Киро и се закашля.
- Едно време белият хляб беше 30 стотинки, а черният 15… - спомни си заминалата младост дядо Първан.
- Ми, и сега да го дават така, ама няма… И не му викай черен, че ще те съдят за расизъм. Афроамерикански е… – засмя се Любчо, а Киро Лайняния подхвана:
- Ма, наистина! Я да направим едно събрание и да вземем решение – Иван Русев да продава хляба евтино. Ще видим там – по 30 стотинки ли, наполовина ли…
- И на вересия – добави дядо Първан.
- Тоя чорбаджия е звяр, бе – възмути се Пешката – По две кожи дере за хляба. Пък то – лека работа. Забъркал брашното, омесил, пещта пече, той прибира парите…
- Значи – рече Карамфил, мълчал досега – ние сме обществото. Ние сме суверенът… /тук останалите вече разбраха, че и тоя е напред с ракиите/ Ние решаваме каква е цената. Тридесет стотинки – тридесет! Иван е длъжен да изпълнява…
- Бе, да ви кажа – Киро Лайняния вече святкаше с очи – Може и той да ни плаща. Щото му правим оборот. Да ни дава по левче на всеки хляб…
- Ъхъ… - прокашля се Карамфил – Обществото сме. Народът. Демократи… Пазарни! Значи ние ще определим цената…
Любчо отмести шишето с газираната вода /той си беше малко не у ред – в тоя студ с вода се загрява/, ухили се и рече:
- Що не питате какво ме е накарало заранта да ходя до града, четири хляба да донеса, два билета да плащам…
- Що, бе? – викна Киро Лайняния.
- Нали уж решавахте Иван да накарате ниски цени да слага, че и да ви плаща за купения хляб? Ама няма да стане…
Кръчмата притихна. Всички усетиха, че Любчо ще каже нещо накриво.
- Снощи Иван Русев натовари на камионетката машината за бъркане на тестото. И замина. Няма вече кой да меси в наше село, отиде в общината. И, оставете другото, ами няма да има кой да ви плаща, задето му ядете хляба… Пазарни демократи, ей…
Изключително неправилни коментари - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Катя!
-
Много актуален разказ. Докарва малко на тъжни усмивки.😁
-
Благодаря, Стойчо!
-
Явно в България бюджета не е актуален,както в Парламента, така и за избирателите.Важно е,да живеем след пет ракии с няколко носталгии...
гОла 🚱вОда!
Харесва ми,този фолклорен хумор.
Поздравления, Георги! -
Благодаря, Вики, Елке, Мария, Златинке, Красе, Тоти!
-
един носи, друг меси, трети яде.. важното е да се гласува, на хартия ли, на ракия ли..
-
-
Народно-пазарна икономика!
-
Или на диета, че от хляба се пълнее, или да си месят, тарикатите. Охх, пардон, демократите
-
Излиза, че Иван Русев ги е прецакал (имах съученик с такива имена!), ама като се замисля – ние всички сме прецакани. Може и да ни научат да ядем без хляб с тази скъпотия за един самун, таман ще заприличаме на европейци, хе-хе-хе!😊
-
Да гласуват да не тръгва, длъжен е да изпълнява,.
Поздрави! Успех! -
Благодаря, Лидия, Надя!
-
Всичко ни е криворазбрано, та и демокрацията.
-
По аналогия: "Протести ще правите!? Я помислете - ако наште управленци рекат да се изнесат по чужбината кой ще ни управлява, а?" Хубав разказ, Георги!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
