Градският автобус спря за малко пред хоремага, както все още викаха на кръчмата.
- Сряда – каза Митето.
- Ако не е петък – заяви Пешо.
- А може и двете – обади се Кирето и с това информира, че е на петата ракия и скоро ще почне да разпява любимите на селяните стари градски песни.
В кръчмата влезе Любчо с градската чанта, както наричаха подобните. Всеки от селото имаше такава – голяма, разтеглива, с рекламен надпис на отдавна умряла фирма. Бяха ги раздавали на един събор преди двадесет години и всички грабеха – аванта, удобни, широки и дълбоки чанти, тъкмо да си донесеш нещо необходимо от града. В случая Любчо бе сложил вътре цели четири хляба.
- Хляб – обади се пак Кирето, виждайки вече осемте подаващи се крайщника – Сега и мръвка да има… Повечко, защото само хляб е вредно…
На Кирето му викаха Урсулата – заради приликата с известния някога дългокос обратен. И още Лайняния – след измъкването му от селския клозет зад кръчмата, когато местният фелдшер го спаси с дишане уста в уста, та пос ...