Потърси ме някъде другаде... Ако имаш късмет, можеш и да ме откриеш, но не и тук, не и сега. Защо просто не ме остави да си отида? Защо предпочете да гониш този блян? Забрави очите ми, забрави гласа ми... Просто остави чувствата да останат в миналото.
Знаеш, че обичам многоточията, които така и не успя да разбереш...
Съжалявам, но не мога вече да живея в отминали моменти. Не мога да тлея за тези, които НИКОГА няма да се върнат... Не е лесно, но трябва да го направя и да продължа напред.
И ти също ще ми липсваш, но предпочитам да си спомням за нашия свят с носталгия и разтуптяно сърце, отколкото да го разруша и да останат само отломки, които ще намразим и двамата. Не очаквам да ме разбереш, не се и надявам на това...
Стар часовник сме вече... Разтегна се пружината и вече стрелките няма да се гонят, измориха се. Цъкането заглъхва в черно – бяла снимка на прашната стая със счупения прозорец. Салвадор вече няма да рисува за нас, влаковете спряха да пътуват. Това беше... Cap ou pas cap? Нал ...