"Всички си имат неизпълними мечти.Моята е да се върна в миналото.И да изживея един ден като голяма там, където всички са живи и всички са до мен".

Нарине Абгарян

Ще ми се

Ще ми се да сме на село.

Да е пролет цъфнала навсякъде.

Да видя как дядо коси поляната и дълго да мирише на трева.

Да жълтеят глухарчетата.

Двора да е окъпан от люляк и липа.

На печката да ври чорбата от челадинки на баба. Ръцете ми да парят от коприва.

Да хванем пътеката зад къщата и дълго да се изгубим по баирите.

Там в дълбоките сенчести гори.

Да наберем гъби и букет от кукуряк и синчец.

Баба да ме държи за ръката и да ми разказва за време оно.

Дядо да бърка лютеница на двора и пак да видя дълбоките му топли очи.

Да ми се усмихне и хване за ръка.

Да идем за риба. Да се мокрим до здрач на реката.Да плуваме на язовира.

Да ядем най-вкусната порязаница хляб от селската фурна, натопена в топлата яхния на баба.

Да мирише на чушки и домати от градината.

Да преядем с черници и обувките ни да полепнат с тях.

Баба да откъсне няколко диви ягоди и малини и да ги раздели на мен и брат ми.

Да ми попее чичопея и да видя поне няколко сойки и кълвачи в двора.

Старата катеричка също на ореха да дойде.

Да полеем градината и да накаляме краката си.

Да ходим боси и земята да пари.

Да намерим новородените котета в плевнята.

Да чакаме привечер да се прибере стадото с козите и да ни е страх от козела.

Дядо да ни изпържи яйца с домати.

Да чувам ромона на реката и хора на жабите.

Да се разходя из селото.

Да е пълно с баби както преди.

Да ме питат: На кой си, момиче?

Да ври боба на печката.

Да ми отчупят къшей хляб.

Да легна на мекото легло, сгушена в баба.

Тя да ми прочете приказка.Да спя най-дълбокия и спокоен сън, докато луната е паднала в двора и всичко свети като ден.

Да видя отново очите им.Да хвана отново ръцете им.

Тям някога в детството.

Там с баба и дядо - на Янтра.

Да е детство <3