Ще ми се
"Всички си имат неизпълними мечти.Моята е да се върна в миналото.И да изживея един ден като голяма там, където всички са живи и всички са до мен".
Нарине Абгарян
Ще ми се
Ще ми се да сме на село.
Да е пролет цъфнала навсякъде.
Да видя как дядо коси поляната и дълго да мирише на трева.
Да жълтеят глухарчетата.
Двора да е окъпан от люляк и липа.
На печката да ври чорбата от челадинки на баба. Ръцете ми да парят от коприва.
Да хванем пътеката зад къщата и дълго да се изгубим по баирите.
Там в дълбоките сенчести гори.
Да наберем гъби и букет от кукуряк и синчец.
Баба да ме държи за ръката и да ми разказва за време оно.
Дядо да бърка лютеница на двора и пак да видя дълбоките му топли очи.
Да ми се усмихне и хване за ръка.
Да идем за риба. Да се мокрим до здрач на реката.Да плуваме на язовира.
Да ядем най-вкусната порязаница хляб от селската фурна, натопена в топлата яхния на баба.
Да мирише на чушки и домати от градината.
Да преядем с черници и обувките ни да полепнат с тях.
Баба да откъсне няколко диви ягоди и малини и да ги раздели на мен и брат ми.
Да ми попее чичопея и да видя поне няколко сойки и кълвачи в двора.
Старата катеричка също на ореха да дойде.
Да полеем градината и да накаляме краката си.
Да ходим боси и земята да пари.
Да намерим новородените котета в плевнята.
Да чакаме привечер да се прибере стадото с козите и да ни е страх от козела.
Дядо да ни изпържи яйца с домати.
Да чувам ромона на реката и хора на жабите.
Да се разходя из селото.
Да е пълно с баби както преди.
Да ме питат: На кой си, момиче?
Да ври боба на печката.
Да ми отчупят къшей хляб.
Да легна на мекото легло, сгушена в баба.
Тя да ми прочете приказка.Да спя най-дълбокия и спокоен сън, докато луната е паднала в двора и всичко свети като ден.
Да видя отново очите им.Да хвана отново ръцете им.
Тям някога в детството.
Там с баба и дядо - на Янтра.
Да е детство <3
© Kalina Serkedjieva All rights reserved.
