Ще се видим пак
Потапям главата си в нереалния свят, в света на спомените ми и те виждам на пейката в парка. Тичам към теб, гушнала под ръка подаръка за рождения ти ден. Прегръщам те, а кутийката пада на земята, бях я забравила, виждах само теб. Навеждаш се и я взимаш, усмихваш се, отваряш я и слагаш на ръката си тежката гривна. Харесва ти, нали? Разбира се, каквото и да ти бях дала, щеше да се зарадваш, защото е от мен. Обичаше ме толкова много! Аз също… и продължавам.
Ето ни рано сутринта в твоя апартамент, събуждаме се и долепяме устни на момента. Ръката ти плавно минава по лицето ми, всеки ден го изучаваш толкова внимателно, сякаш да се убедиш, че съм си същата. Челата ни се допират и се усмихваме един на друг. Ставам, за да направя по чаша ароматно кафе, а ти ми подвикваш, че отново съм рошава. Разсмиваш ме, сядаме на масата, а ти палиш цигара. Неприятно, но пак те целувам, защото те обичам.
Виждам вълните да се изпреварват, боричкат весело, а ние тичаме по пясъка. Хората ни се карат, че ги зариваме с прашинки, а ние само се смеем. Бърз си, по-бърз от мен и ме хващаш за кръста. Целуваме се там, пред всички и не ни прави впечатление кой ни гледа и кой не. А господинът ми по физкултура и спорт ми маха с пръст. Засмивам се, но не се срамувам да показвам любовта си наяве. Знам, че ще е за кратко.
В болницата сме, целувам с устни студеното ти чело, докато ти си в безсъзнание на бялото легло. Пръстите ми са вплетени в твоите, обичам те. Говоря ти и съм сигурна, че ме чуваш, знам, че ще се събудиш. Става тъмно, лекарите ме гонят, но отказвам да си тръгна. Вашите идват, казват ми да се прибирам, но не искам да се отлепя от стола. Знам, че тази вечер е последна, знам и че ще се събудиш поне за малко, чакам те, искам да ме видиш. Оставят ме, виждат болката ми, чакам те. Гледам луната и съм смаяна от красотата ù, целува ме по челото, усещам тъгата ù. Плаче ли за теб? Клепачите ти се вдигат нагоре, виждам синия им цвят на бледата светлина.
- Обичам те!
Това е първото, което искам да ти кажа, запомни гласа ми. Отвръщаш ми, слаб си, нямаш сила. Целувам те, галя те, а ти ме гледаш нежно, милваш ме безплътно, усещам любовта ти. А ти моята? Ето че звукът се чу, продължителният и линийката се изправи.
- Почивай в мир, Любов.
Вдигам глава и прочиствам мислите си, стоя на гроба ти и си играя с едно цветенце. Усмихвам ти се, виждаш ли ме? Изпращам ти целувки, сбогувам се с лятото, скоро ще настъпи есента и ще чистя красивите листенца от мястото, където си почиваш. Обичам те! Чакам някой да дойде да ме вземе и заведе при теб. Хубаво ли е? Разбира се, че ще бъде, когато ти си до мен. Нямам търпение. А нещо трябва ли да си взимам?
Ставам от тревата и се запътвам към града. Там, където са живите, там - в реалността. Но утре ще се върна, все пак имаш рожден ден. Не сложиха на ръката ти гривната от мен. Искаш ли да ти купя нова?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радомира Димова Все права защищены
