Потапям главата си в нереалния свят, в света на спомените ми и те виждам на пейката в парка. Тичам към теб, гушнала под ръка подаръка за рождения ти ден. Прегръщам те, а кутийката пада на земята, бях я забравила, виждах само теб. Навеждаш се и я взимаш, усмихваш се, отваряш я и слагаш на ръката си тежката гривна. Харесва ти, нали? Разбира се, каквото и да ти бях дала, щеше да се зарадваш, защото е от мен. Обичаше ме толкова много! Аз също… и продължавам.
Ето ни рано сутринта в твоя апартамент, събуждаме се и долепяме устни на момента. Ръката ти плавно минава по лицето ми, всеки ден го изучаваш толкова внимателно, сякаш да се убедиш, че съм си същата. Челата ни се допират и се усмихваме един на друг. Ставам, за да направя по чаша ароматно кафе, а ти ми подвикваш, че отново съм рошава. Разсмиваш ме, сядаме на масата, а ти палиш цигара. Неприятно, но пак те целувам, защото те обичам.
Виждам вълните да се изпреварват, боричкат весело, а ние тичаме по пясъка. Хората ни се карат, че ги зарив ...