Сумракът се развиделяваше и отстъпваше мястото си на новият ден. Слънцето бавно изплуваше на хоризонта, но закривано от едри, кълбести облаци ту се скриваше, ту излизаше пред тях. Пролетта започна плахо тази година. Февруарският студ дълго държеше в шепите си селото и не се предаваше. Фуча Малък Сечко, сух студ скова селцето, а то се сгуши в шепите на планината. Ледения вятър свиреше в комините, развяваше пушекът им, снижаваше се над дърветата и въртеше снежинки. Фъртуна след фъртуна. Нощите се заредиха дълги и протяжни. Вълците бяха изгладнели и тръгваха на глутници. Понякога наближаваха досами селото, но не влизаха. Техният вой разлайваха овчарските кучетата и те се връщаха.
Даже и през март валеше сняг, засипваше къщи и дворове, всичко побеляваше и хората се чудеха дали не се връща пак зимата. След като се налудува разбеснялата баба Марта, времето се позатопли. Иска или не, Марта се завърза и остави мястото си на април. Плахо започна той, пристъпяше едва – едва, но по всичко си личе ...