Що ме не срита, ма майка, да те не излагам!?
Приятелката ми се казва Сийка, на галено й викаме Джозефин. Та тя има рожден ден. Майка й - леля Милка, е дошла от село за празника. Масата е отрупана, чашите са пълни, музиката е надута „до дупка", всички говорят, без да се слушат. Един от гостите подхваща издалеко:
- Лельо Милке, я ми кажи как сте на село? Сигурно всичко си имате?
- А, добре сме, не се оплакваме.
- А зимнината свършихте ли?
- Как тъй, мазето още е пълно - и туршийка има, и компоти, и винце, и ракийка, че и от прасето в бурканите.
- А мъжът ти как е, бива ли го още за оная работа?
- Абе що не намалите тая музика, нищо не чувам! За какво ме питаш, за работата ли? Бива си го още, ами, то само това му е в акъла.
- А, стига бе! Ние, дето сме по-млади, вече не можем, пък дядото - все това му било в акъла. А всичко ли правите, както си му е редът?
- Пешо, престани! Голем зевзек си! - Сийчето се опитва да озапти комшията си.
- Всичко правим, няма това-онова! - отсича леля Милка. П ...