Що ме не срита, ма майка, да те не излагам!?
2 min reading
Що ме не срита, ма майка, да те не излагам!?
Приятелката ми се казва Сийка, на галено й викаме Джозефин. Та тя има рожден ден. Майка й - леля Милка, е дошла от село за празника. Масата е отрупана, чашите са пълни, музиката е надута „до дупка", всички говорят, без да се слушат. Един от гостите подхваща издалеко:
- - Лельо Милке, я ми кажи как сте на село? Сигурно всичко си имате?
- - А, добре сме, не се оплакваме.
- - А зимнината свършихте ли?
- - Как тъй, мазето още е пълно - и туршийка има, и компоти, и винце, и ракийка, че и от прасето в бурканите.
- - А мъжът ти как е, бива ли го още за оная работа?
- - Абе що не намалите тая музика, нищо не чувам! За какво ме питаш, за работата ли? Бива си го още, ами, то само това му е в акъла.
- - А, стига бе! Ние, дето сме по-млади, вече не можем, пък дядото - все това му било в акъла. А всичко ли правите, както си му е редът?
- - Пешо, престани! Голем зевзек си! - Сийчето се опитва да озапти комшията си.
- - Всичко правим, няма това-онова! - отсича леля Милка. Приятелката ми сритва майка си под масата, а тя се сопва: Ей, к'ва си, остави ме да си поговоря с човека!
- - А свирки?
- - Какво говориш? Като идеме в гората само му кажи... до гуша ми е дошло от неговите свирки, мани! Майстор е в това отношение, ама на мен ми е омръзнало от неговите щуротии. Много е музикален, много!
- - Е, майко, нема що!
- - Какво, майко? Не е ли така?! Знаеш го баща ти, все с нещо да се занимава, все нещо ново измисля...
- - Браво, бе! А ние мислиме селяните залупени.
Когато празникът свърши и гостите си тръгнаха, приятелката ми ядно сгълча леля Милка.
- - Защо говориш глупости, ма майко, защо ме излагаш пред хората? Момчето те пита как сте със секса, а ти „Всичко правим, няма това-онова!" Как не те досрамя?
- - Ле-ле-е, това ли ме питал? Ама нали сте надули музиката и нищо се не чува, аз си мисля, че за селската работа ме пита. Брей, че мръсник! Ти що ме не срита бе, майка?
Е, а сритай я, де!
© Светлана Лажова All rights reserved.
