Щрак Щрак Щрак... Щрак... Щрак Щрак... Разнасяше се от съседната стая. Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк озадачено се спогледаха.
- Какво пък е това?! - притеснено измърмори вълкът, а после още по-притеснено добави: - Само дано не е някоя гърмяща змия!!! - той изпитваше паника, когато наоколо имаше от тези влечуги.
- Неее - отсече пантерата. - Много е меко щракането за гърмяща змия... Дали пък не са нахлули мишки? - предположи тя и се облиза.
- Неее - бе ред на Вълк да отсече. - Много е ритмично щракането, за да са мишки.
- Жалко - разочаровано сви рамене Ра. - Но все пак какво ли е?
- Дай да влезем да проверим - предложи Но Щен Вълк, а като се замисли за момент, добави: - Обаче много внимателно.
...Щрак... Щрак Щрак... Щрак... Щрак Щрак Щрак... Продължаваше да се щрака от другата стая.
ТРЯС!!! Вратата горката се отвори с трясък, а в стаята нахлуха Но и Ра всеки със своя боен вик:
- Кой?! - извика вълкът.
- Какво?! - викаше пантерата.
- ...?! - недоумяващо ги зяпва Сянка.
- Ъъъ - оглеждаше се Но Щен Вълк.
- Какво е това щракане? - попита Черната пантера.
- Онова щракане - добави Вълк. - Което вече не се чува.
- Щракам си с пръсти - каза Сянка и добави: - Ето така - Щрак... Щрак...