Правили ли сте секс без чувства?
Ще ми се да не бях...
…..
Храня се бавно. С наслада. Много съм гладен. Зверски. Чак треперя. Апетитът надделява над разума. В такива моменти дори ставам подкупен. Не ми се случва често. Всичко, сложено пред мен, върху масата, е свръх съблазнително. Отпивам глътка червено вино с боровинки.
На гости съм у последния си развод.
Не трая дълго. Бракът ми. Имунната му система се оказа много крехка. Бързо се срина. Неочаквано кратък срок за социолозите. Уби го някакъв вирус. Не се задълбочавам излишно в темата. Не съм брачен биолог.
С преспиване съм тук.
Не знам защо хората го правят. Разделили са се, защото са се презрели и пак продължават да се срещат. За да потвърдят старите си впечатления сигурно. На това му казвам сексуална немотия.
За себе си знам. Защо поддържам контакт с дефектното си минало. Защото съм интелектуалец. Нищо, че целият съм татуиран. Правя го, за да обера паяжините от ъглите на съзнанието си. Почиствам го. Изследвам кътчета, които не съм доогледал. Тъмни ниши. Мрачни. Дезинфекцията при гениите като мен е възможна единствено, когато се гмурнат. Там, където най-ниско са паднали.
Извинението за паденията ми е, че съм творец. Не натрапвам, че съм създал творчески продукти. Достатъчно е и душата ти само да е такава. А моята със сигурност е.
Духовният водолазен спорт ме ограмотява емоционално. Така преработвам интелектуалната си смет. Рециклирам я в по-полезна суровина.
Бившата седи до мен и също вечеря.
Още ми носи фамилията. Заради бюрокрацията по смяната предполагам. Едва ли има фетиш към чужди имена. Нямам нищо против. Откакто сме се разделили, не е била с друг мъж. Така твърди. Без да я питам. Вярвам ù. За първи път се доверявам на патологичен лъжец. Няма никакво значение. Тя знае, че това ме възбужда. Да ми разказва какво прави с други мъже. Явно сега ерекцията ми не я интересува. Във верността към някой, с когото нямаш брак и общ дом, няма нищо еротично.
Същата се интересува на глас дали съм имал някоя през това време. В периода, през който отсъствам от бита ù. Не, не ме пита точно това. Иска да знае дали съм правил секс с друга. Може само да съм бил влюбен, без да съм консумирал физически източника си на обич, но това тя не го брои. Зачита само точките, вкарани в коша, когато съм без гащи. Много е алчна. Това е лудост. Да искаш да притежаваш нещо, което не искаш. Естествено, че не съм бил с никоя. Така ù казвам. Тя смята, че лъжа. Откакто се запозна с мен, не вярва на патологични лъжци. Безразлично ми е. Все ми е тая.
Апетитът ми е завиден. В този апартамент никога не съм се чувствал по-добре. Може би заради храната, а и защото сега мога да си тръгна, когато поискам. Просто си взимам сака и изчезвам. Тя го знае и се държи прилично. Когато не го знаеше, се държеше отвратително. Жените стават особено цинични, когато си в безизходица. Естествено, че има и друга порода женски човешки същества. Когато си притиснат, са от твоя отбор. Тази не е от тях. След секс изяжда главата на мъжкия.
В момента гали кучето ми. Моето. Казва се Вед. По-известен съм с кучето си, отколкото с това, което творя. Тя го нарича свое. Питбула ми.
Повечето хора искат да имат домашен любимец като моя. Но грижите не са само гушкане и целуване.
Той се измъква от прегръдките ù. Тя наистина става много досадна в ласките. Вед това не го обича. Току що се е наял, а тя се търкаля върху него и му пречи да диша правилно. Обсипва го с дъха си, пречейки му да поеме своя собствен.
Бившата констатира, че и кучето ми е станал сухар. Като мен. Отвръщам и, че вниманието ù го разболява. Втора вечер съм тук. Първо му потече носът. Оказа се алергия. Взех му капки за нос. Сега стомахът му е разстроен и не се храни нормално. Вед никога не се разболява, когато сме си само двамата.
От два дни съм в апартамента ù. Бившата сама ме покани. Бях тръгнал на другаде. Само минавах през нейния град. Приех. Защо пък не. Защо да не обера паяжината от тъмната страна на мислите си.
Вчера тя беше в нормално психично здраве. Днес се прибра от работа и ми зададе няколко страховити въпроса. Приличаха на ритуал преди кастриране. Защо не съм проснал прането? Измил чиниите, закачил новия душ на мястото на скъсания и изхвърлил боклука? Няма такова мрънкало. Не се е родила жената, която ще ме накара да направя изброените личностни самоубийства. Не съм кухненски самурай. И съзнателно не се самоунижавам. Тя била на работа цял ден, а аз съм си почивал. Творецът никога не почива. Тя това няма откъде да го знае. Да знае, че има хора с мозък, който не се изключва и понася огромни натоварвания. Затова дойдох. Да разпусна, а не да ù слугувам.
Не се стигна до разправия. Защото съм мъдър. Не се съпротивлявам вербално. Дори е забавно. Мога да си тръгна, когато пожелая.
Много уроци още не съм научил от живота, но едно със сигурност знам. Ако не харесваш нещо, срещай се с него по-рядко. Или изобщо не го прави. Иначе, заради един представител, ще намразиш целия биологичен вид.
Ако съм искал нещо за ядене, да съм си го вземел от магазина. На това му викам варварско гостоприемство.
Има и нещо ново. Щурци. Навсякъде се чуват. Затворени са в една стъклена кутия. Няколко десетки. Не са в нея за музикален фон. Служат за храна. За това ги и развъждали. Не знаех. Гадно. Противното у човека няма граници. Бившата си е взела влечуго. Гущер. Живее в друга стъклена кутия. По-голяма от тази на щурците. Доста по-голяма. Украсена. С разни екстри, които имитират естествена среда. Има собствено осветление и нагревател. Луксозен затвор. Вчера вечерта, преди да го нахрани, поиска да го погаля. Да погаля гущера. Не го направих. Не било гущер, а нещо друго. Нещо по-висше. Една педя е дълго. Не харесвам животни, които не се разхождат в планината без повод до мен. После пусна няколко щуреца в клетката му от стъкло с нагревател и осветление. В една паничка с прах като брашно. Било витамини, полезни за влечугото. Щурците се оваляха във витамините и взеха да се разхождат из арената като скитници. Като сандвичи с бекон. Бившата стоя през цялото време да гледа как гущера ги дебне, лови и поглъща. Какъв човек трябва да си, за да отглеждаш нещо живо в клетка. И да го храниш с други същества от друга по-малка клетка, овъргаляни във витамини на прах, полезни за хищника. Това било природа. В природата няма стъклени клетки с нагреватели. И щурци в брашно, отглеждани за манджа.
На нея за музикалните насекоми не ù пука, та към един прозаичен тенор ли ще прояви милост? Вече поне съм наясно с този факт. Замени Вед за обречената песен на щурци и скапан гущер, който не изпълнява команди. Не се правя на фин. Не си го и помисляйте! Аз съм събирач на дългове. Такъв ще си и умра. Никога няма да бъда бивш. Дори написах книга с име „Мутра“, в която се разказва за истинска мутра, а не за бутафорни такива, като в криминалната родна трагикомедия „Под прикритие“. .....