12 февр. 2015 г., 22:30

Силуети

1.4K 0 4
1 мин за четене

В последно време се случва следобед да затварям очи и да виждам сумрачни очертания на къщи, сгушени една в друга. Къщи - силуети, заедно с техните покриви - силуети, с комини - силуети, на фона на небето; малко по-светло от тях, почти сляло се с тях...

 

Оголени от зимата дървета - силуети, черни дървета протегнали черните си пръсти към тъмно - лилавото, почти черно небе. До дървото къща, а навярно има студен вятър.

 

Картини...

 

Картините с къщи - силуети, дървета - силуети, и небе, изскачат пред мен затворя ли очи, карат ме да потъвам в атмосферата. Мога да ги дорисувам, да променям контраста, да добавям сгради, струва ми се че мога да рисувам с въображението си - представям си дърво и небе и вече са там, искам да го преместя малко и хоп - то се мести и пак застива...  Струва ми се че мога да ги нарисувам, само да отворя очи и да хвана молива.

 

Не мога... Моливът и хартията не ги владея, отворя ли очи и всичко изчезва. 

 

Не мога да рисувам със затворени очи. Силуети на къщи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Умееш да рисуваш насън, да чуваш наум, да мислиш отвъд. Радвам се, че не си се изгубил и все още пишеш наяве. Топли поздрави от София!
  • Не държа но поне на моя лаптоп, който е старичък и вече не свети толкова силно като някога, аз лично го четях добре, а за по-добър монитор съм сигурен че няма да е никакъв проблем да се чете. Просто подчертаваше атмосферата, контраста беше като този за който разказвам в произведението и ми се искаше да се чете бавно и не особено лесно, но може би си права. Благодаря ти че го публикува толкова бързо, отдавна не ми се беше случвало толкова бързо да ми излиза на бял свят произведение : ) Ех, как ми липсваше да пиша проза...
  • Държиш ли да го направя както си беше? Възможността да се прочете текстът клонеше към нулата.
  • Очертанието на текста трябваше да е черно... Повече подчертаваше атмосферата.

Выбор редактора

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...