Силуети
В последно време се случва следобед да затварям очи и да виждам сумрачни очертания на къщи, сгушени една в друга. Къщи - силуети, заедно с техните покриви - силуети, с комини - силуети, на фона на небето; малко по-светло от тях, почти сляло се с тях...
Оголени от зимата дървета - силуети, черни дървета протегнали черните си пръсти към тъмно - лилавото, почти черно небе. До дървото къща, а навярно има студен вятър.
Картини...
Картините с къщи - силуети, дървета - силуети, и небе, изскачат пред мен затворя ли очи, карат ме да потъвам в атмосферата. Мога да ги дорисувам, да променям контраста, да добавям сгради, струва ми се че мога да рисувам с въображението си - представям си дърво и небе и вече са там, искам да го преместя малко и хоп - то се мести и пак застива... Струва ми се че мога да ги нарисувам, само да отворя очи и да хвана молива.
Не мога... Моливът и хартията не ги владея, отворя ли очи и всичко изчезва.
Не мога да рисувам със затворени очи. Силуети на къщи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
