Feb 12, 2015, 10:30 PM

Силуети

Prose » Others

1.4K 0 4

1 min reading

В последно време се случва следобед да затварям очи и да виждам сумрачни очертания на къщи, сгушени една в друга. Къщи - силуети, заедно с техните покриви - силуети, с комини - силуети, на фона на небето; малко по-светло от тях, почти сляло се с тях...

Оголени от зимата дървета - силуети, черни дървета протегнали черните си пръсти към тъмно - лилавото, почти черно небе. До дървото къща, а навярно има студен вятър.

Картини...

Картините с къщи - силуети, дървета - силуети, и небе, изскачат пред мен затворя ли очи, карат ме да потъвам в атмосферата. Мога да ги дорисувам, да променям контраста, да добавям сгради, струва ми се че мога да рисувам с въображението си - представям си дърво и небе и вече са там, искам да го преместя малко и хоп - то се мести и пак застива... Струва ми се че мога да ги нарисувам, само да отворя очи и да хвана молива.

Не мога... Моливът и хартията не ги владея, отворя ли очи и всичко изчезва.

Не мога да рисувам със затворени очи. Силуети на къщи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

keremitka_tyxleva (Керемитка Тухлева)

Умееш да рисуваш насън, да чуваш наум, да мислиш отвъд. Радвам се, че не си се изгубил и все още пишеш наяве. Топли поздрави от София!

2015-09-18T00:45:10+03:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

Не държа но поне на моя лаптоп, който е старичък и вече не свети толкова силно като някога, аз лично го четях добре, а за по-добър монитор съм сигурен че няма да е никакъв проблем да се чете. Просто подчертаваше атмосферата, контраста беше като този за който разказвам в произведението и ми се искаше да се чете бавно и не особено лесно, но може би си права. Благодаря ти че го публикува толкова бързо, отдавна не ми се беше случвало толкова бързо да ми излиза на бял свят произведение : ) Ех, как ми липсваше да пиша проза...

2015-02-12T23:05:22+02:00
toxin (Таня Донова)

Държиш ли да го направя както си беше? Възможността да се прочете текстът клонеше към нулата.

2015-02-12T22:45:01+02:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

Очертанието на текста трябваше да е черно... Повече подчертаваше атмосферата.

2015-02-12T22:39:15+02:00

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Prose 4.3K 5.0

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Prose 5.4K 5.0

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Prose 2.6K 5.0

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Prose 3.8K 5.0

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prose 3.7K 5.0

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Prose 3.8K 5.0