Усмивка.
Усмивка с тъжни очи.
 Вътрешно крещиш, нали?
 Никой не те чува. Чудиш се защо всичко се повтаря. Никога не намираш отговорите. Искаш някой да разбере, че нещо не е наред.
 Създаваш впечатление за спокоен човек - толкова нормален, толкова щастлив. Перфектният приятел...
Безличен.
Депресивен.
Заслужил си всички лицемерни празни погледи.
Защо продължаваш да търсиш истината? Никой няма да ти я даде.
Защо продължаваш да пишеш? Никой няма да чете.
Сега лежиш на пода и отново се самосъжаляваш. Но какво от това - утре ще си привидно радостен от факта, че си жив. Радваш се, че живееш... нали...
... нали?
 Имаш всичко, което би трябвало да имаш. Не е достатъчно.
 Искам да излезеш от мен. Ще разкъсвам плътта си, ще унищожавам съзнанието си докато не излезеш. Ще те отнеса заедно с мен. Ще те унищожа заедно с мен.
 Паразит!