Nov 10, 2009, 8:16 PM

Симбиоза

  Prose » Others
767 0 0

Усмивка.
Усмивка с тъжни очи.
 Вътрешно крещиш, нали?
 Никой не те чува. Чудиш се защо всичко се повтаря. Никога не намираш отговорите. Искаш някой да разбере, че нещо не е наред.
 Създаваш впечатление за спокоен човек - толкова нормален, толкова щастлив. Перфектният приятел...
Безличен.
Депресивен.
Заслужил си всички лицемерни празни погледи.
Защо продължаваш да търсиш истината? Никой няма да ти я даде.
Защо продължаваш да пишеш? Никой няма да чете.
Сега лежиш на пода и отново се самосъжаляваш. Но какво от това - утре ще си привидно радостен от факта, че си жив. Радваш се, че живееш... нали...
... нали?
 Имаш всичко, което би трябвало да имаш. Не е достатъчно.
 Искам да излезеш от мен. Ще разкъсвам плътта си, ще унищожавам съзнанието си докато не излезеш. Ще те отнеса заедно с мен. Ще те унищожа заедно с мен.
 Паразит!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© няма All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...