Преследването
Бясно препускайки по пътя, близо до реката се натъкнаха на изгорели трупове. Топлината по тях показваше, че скоро са били изгорени. Приличаше на изгорено от дракон – толкова силно бяха обгорели телата...
Докато се чудеха защо драконът не е изял хората и конете им, видях сянка в облаците и препуснаха още по-бързо, защото драконът се завръщаше и имаше опасност да реши, че иска и тях за храна.
Драконът обаче ги бе забелязал и се спусна да ги гони. Но те не за първи път бягаха от тези чудовища, имаха много опит и побързаха да се шмугнат в най-гъстата част на гората. Това бе най-лесният начин да ги изгуби. Защото бе твърде голям и крилата му не можеха да се движат между гъстите клони. Чудовището побесня. Избълва огън на няколко пъти и обгори част от гората. Малки животинки бягаха уплашено напуснали дома си, за да се спасят.
Все пак, колкото и да беснееше, той ги изгуби.
- Размина ни се на косъм. Но защо не отиде при плячката си, а хукна да гони нас? - Крум задъхано сподели тре ...