Боряна беше седнала на леглото - диван в кухнята и си полюшваше краченцата с лека досада. Беше облечена с шотландска поличка и червена блузка. В пшеничните дълги, свободно пуснати къдрици имаше вплетена синя панделка с цвета на очите ѝ. Обувчиците – в нежно бежово, с елегантна тънка каишка красяха фините ѝ крачета обути в бели копринени чорапки. Майка ѝ я обличаше само с дрехи от Италия, които носеше от летните си турнета. Боряна беше красива и излъчваше достойнство не като за петгодишна.
Краси я гледаше и си мислеше, че това момичетата не са съвсем като другите хора - ето я и неговата братовчедка! Kаква се е надула с тая кордела и гледа отвисоко с големите си сини очи. Голяма работа като са ѝ сини, неговите пък са черни.
А и отдавна го глождеше един много неизяснен въпрос, който се породи в душата му откакто майка ѝ се раздели с чичо Ники и се ожени за чичо Петър. Затова я запита направо:
- Бо, искам нещо да те питам.
Тя кимна леко с глава. Къдриците се полюшнаха.
-Ти защо имаш двама ...