Синьо
Боряна беше седнала на леглото - диван в кухнята и си полюшваше краченцата с лека досада. Беше облечена с шотландска поличка и червена блузка. В пшеничните дълги, свободно пуснати къдрици имаше вплетена синя панделка с цвета на очите ѝ. Обувчиците – в нежно бежово, с елегантна тънка каишка красяха фините ѝ крачета обути в бели копринени чорапки. Майка ѝ я обличаше само с дрехи от Италия, които носеше от летните си турнета. Боряна беше красива и излъчваше достойнство не като за петгодишна.
Краси я гледаше и си мислеше, че това момичетата не са съвсем като другите хора - ето я и неговата братовчедка! Kаква се е надула с тая кордела и гледа отвисоко с големите си сини очи. Голяма работа като са ѝ сини, неговите пък са черни.
А и отдавна го глождеше един много неизяснен въпрос, който се породи в душата му откакто майка ѝ се раздели с чичо Ники и се ожени за чичо Петър. Затова я запита направо:
- Бо, искам нещо да те питам.
Тя кимна леко с глава. Къдриците се полюшнаха.
-Ти защо имаш двама бащи? Всеки човек си има по една майка и един баща, само ти - с двама?
-Какво?! – изуми се тя. Очите й плувнаха в сълзи. Отмести поглед към прозореца да погледа синьото небе, преглътна сълзите с бързината на изискана дама и попита малко колебливо:
- Какво лошо има в това?
- Не, няма лошо, ама не е много нормално това, не мислиш ли?! Ето, аз и сестра ми си имаме един баща, приятелката ти Стела – и тя един, всички в класа ми си имат по един, разбра ли? Един баща, а ти – двама, че и на двамата казваш „татко”, а? – разпени се Краси.
Тя го погледна леко злобно, помълча и спокойно, като отметна маниерно къдриците с панделката, отговори:
- Защото като умре единият, аз пак ще си имам баща, а ти, като умре твоя - няма да си имаш и ще си останеш сирак, разбра ли сега?! И какво ли да ти обяснявам? Изобщо нищо не разбираш…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Стоянова Все права защищены
