Синьо небе, изпъстрено с множество малки прозрачни облаци между, които уморено от зимните студове си пробиваше път с бледа светлина младото пролетно слънце, то се опитваше да се усмихне. Поставих ръка на челото да засенча очите си, опитвайки се да проследя онова, което се стрелна покрай слънцето. Премрежих поглед и се съсредоточих. Ето го. Виждах го.
Той кръжеше. Не, разхождаше се… Да, точно така, разхождаше се, стъпвайки с криле в разредения въздух и разбивайки без усилие ниските облачни прегради в своето небесно царство…
Орел! Мощен, храбър, красив. Хищен. Стрелва се нависоко, а сетне плавно, с кръгови движения, описвайки спирала, се спуска ниско, след това отново се издига. Лети… Внезапно се чува страшен писък (видял бе жертвата си), следват още един и още един, все така кръвожадни звуци.
Кожата ми я полази рязък кратък студ и настръхнах, свих юмруци и прехапах устни, затворих очи. Остана само лекият шум на вятъра борещ се с новородените листа. Сега те му пречеха, не можеше да се лу ...