Синът на просяка - 2
Произведение от няколко части към първа част
Студ бе сковал земята, но снегът който наваля през нощта скри всички разочарования от сивото ежедневие. Големият град се подготвяше да посрещне коледните празници и сякаш разчиташе на украсите и светлините да заличат всичкото зло до сега, но суетата прозираше от всеки ъгъл.
Някъде там, в един от многобройните офиси на града се бе вторачил в прозореца мъж, отдавна преминал средната възраст, мълчаливо съзерцаваше белотата отвън. Силно почукване по вратата го стресна и с леко пресипнал глас той отговори. В стаята влезе човек с униформа и поздрави:
– Добър ден, господин управител, не ми се искаше да ви безпокоя, но за втори път този месец се случва нещо и реших, че е добре да знаете!
Всъщност, това бе офисът на управителя на един от големите супермаркети в града, а човекът с униформата беше шефът на охраната:
– Изглеждаш ми разтревожен! Какво се е случило?
– Както ви казах, хванахме едно момче да краде, първият път само го предупредих и го изгоних, но днес това се повтори.
– Момче! И какво се опита да открадне!
– Хляб, господин управител, нищо друго!
– И ти го наричаш крадец? Доведи го тук.
В офиса влезе уплашено момче, но видът му не бе на крадец или безделник:
– Разкажи ми за себе си, крадците обикновено влизат с намерение да оберат касата а ти си взел хляб.
Последваха няколко секунди на тягостно мълчание, след което момчето се престраши и заговори:
– Живея с по-малкият си брат, майка ни почина преди няколко години, а баща ни почти не се прибира в къщи, аз все още уча, търся си и почасова работа, но засега никой не ме наема. Парите които баща ни от време на време подхвърля, винаги свършат бързо, опитвам се да не харча излишно, но не стигат! Съжалявам, че трябваше да открадна, но ми е неудобно да искам храна от съседите, страхувам се, че някой ще се обади в социални грижи и може да ни разделят с брат ми!
Момчето наведе глава и не каза нищо повече, а управителят се вцепени и очите му се навлажниха. Същият този управител познаваше мизерията и недоимъка, и той бе израснал без майка, но имаше баща, който нито за миг не го бе изоставил, дори се бе превърнал в просяк заради него, но никога не показа безразличие!
– Не се страхувай, момче, никой няма да ви раздели с брат ти!
Дълго след тази случка, синът на просяка размишляваше за несправедливостите на този свят. Знаеше, че ако всеки отдели дори най-малкият процент от своя излишък и го дари за хора в нужда, животът на тази земя щеше да има друг облик, много по-красив, а сега беше по-студен дори от зимата, сърцата на хората се бяха вледенили и колкото и да украсяваха своите домове, душите страдаха от недоимък на човещина. Знаеше и това, че не е важно колко богат може да бъде човек, а колко голямо е сърцето му!
Край
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Все права защищены
