Синът на просяка - 2
Произведение от няколко части « към първа част
Студ бе сковал земята, но снегът който наваля през нощта скри всички разочарования от сивото ежедневие. Големият град се подготвяше да посрещне коледните празници и сякаш разчиташе на украсите и светлините да заличат всичкото зло до сега, но суетата прозираше от всеки ъгъл.
Някъде там, в един от многобройните офиси на града се бе вторачил в прозореца мъж, отдавна преминал средната възраст, мълчаливо съзерцаваше белотата отвън. Силно почукване по вратата го стресна и с леко пресипнал глас той отговори. В стаята влезе човек с униформа и поздрави:
– Добър ден, господин управител, не ми се искаше да ви безпокоя, но за втори път този месец се случва нещо и реших, че е добре да знаете!
Всъщност, това бе офисът на управителя на един от големите супермаркети в града, а човекът с униформата беше шефът на охраната:
– Изглеждаш ми разтревожен! Какво се е случило?
– Както ви казах, хванахме едно момче да краде, първият път само го предупредих и го изгоних, но днес това се повтори.
– Момче! И какво се опита да открадне!
– Хляб, господин управител, нищо друго!
– И ти го наричаш крадец? Доведи го тук.
В офиса влезе уплашено момче, но видът му не бе на крадец или безделник:
– Разкажи ми за себе си, крадците обикновено влизат с намерение да оберат касата а ти си взел хляб.
Последваха няколко секунди на тягостно мълчание, след което момчето се престраши и заговори:
– Живея с по-малкият си брат, майка ни почина преди няколко години, а баща ни почти не се прибира в къщи, аз все още уча, търся си и почасова работа, но засега никой не ме наема. Парите които баща ни от време на време подхвърля, винаги свършат бързо, опитвам се да не харча излишно, но не стигат! Съжалявам, че трябваше да открадна, но ми е неудобно да искам храна от съседите, страхувам се, че някой ще се обади в социални грижи и може да ни разделят с брат ми!
Момчето наведе глава и не каза нищо повече, а управителят се вцепени и очите му се навлажниха. Същият този управител познаваше мизерията и недоимъка, и той бе израснал без майка, но имаше баща, който нито за миг не го бе изоставил, дори се бе превърнал в просяк заради него, но никога не показа безразличие!
– Не се страхувай, момче, никой няма да ви раздели с брат ти!
Дълго след тази случка, синът на просяка размишляваше за несправедливостите на този свят. Знаеше, че ако всеки отдели дори най-малкият процент от своя излишък и го дари за хора в нужда, животът на тази земя щеше да има друг облик, много по-красив, а сега беше по-студен дори от зимата, сърцата на хората се бяха вледенили и колкото и да украсяваха своите домове, душите страдаха от недоимък на човещина. Знаеше и това, че не е важно колко богат може да бъде човек, а колко голямо е сърцето му!
Край
© Руми Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Доче, благодаря ти от сърце, че прочете! Поздрав!
-
Руми, прочетох и двете истории със затаени чувства. Твоите герои ми дават надежда, че има доброта в сърцата на хората. Благодаря ти!
-
Ели, Мария, Ангелче, Иржи, благодаря ви, мили момичета!
-
Недоимък на човещина е по-голямо зло от беднотията!Разказът ти,Руми е точно такъв призив към хората да отворят сърцата си!Във всичките ти произведения основен мотив е добротата!
-
Може би е добре да започна с тези потресаващи редове:
"Големият град се подготвяше да посрещне коледните празници и сякаш разчиташе на украсите и светлините да заличат всичкото зло до сега, но суетата прозираше от всеки ъгъл."
Духовната бедност е много по -плашеща и ти си я отразила съвършено ясно! Разбира се не е за подминаване и житейската .Само пострадалия може най -добре да разбере подобно страдание, както си го отразила в страхотното си произведение! Искрени прегръдки мила Руми! -
Има ли такива хора, Руми! Ситият на гладния не вярва! Поздравления, хареса ми!
-
Гавраиле, сърдечни благодарности за подкрепата! Спокойна вечер ти желая!
-
Руми,в живота има баланс.Доброто и злото често се редуват и оставят следи в живота ни.Съумяла си по много своеобразен начин да покажеш границата между тях.
-
Благодаря ви, че не ме подминахте, приятели! Пожелавам на всички вас много нови вдъхновения!
-
Звучи като приказка!Но носи в себе си повик с остър социален аспект: който не е гладувал от недоимък,едва ли ще разбере до живот какво е хуманен жест.Както знаем "Бедността не е порок,но е майка на пороците."
Поздравления, Руми! -
Всеки да отдели от залъка си и светът ще стане по-хубав! Не вярвам да стане!
-
Припомни ми романа "Клетниците" на Виктор Юго, Руми! Покъртителна история, разказана от теб така, че може да просълзи и каменно сърце. Поздравление!
-
Горчива истина. Добре разказана, Руми.
-
М, да... Животът става все по-жеско и все повече по Дарвиновия закон...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави за творбата !