Карта на душата
Дойде момента в който всичко беше към края си. Спокойно лежах в леглото и се усмихвах. Прехвърлях в ума си всичко някак за последно. Сега вече съм готова да си отида този път завинаги. Изпитвах умиление за моментите прекарани на моята любима синя планета. Дори си спомням първият живот. Бях точно като една абсолютна маймуна дивачка. Винаги бях много емоционална като жена. Затова предпочитах мъжките превъплъщения. При тях емоциите някак си бяха по-балансирани. Ай….сега пък си спомних когато бях онзи немски благородник Густаф. Как не оставих аристократка със свалена пола. Как ме обичаха и желаеха всички, но накрая умрях сам като прошляк и пияница. Спомням си също и онази африканска амазонка, която загуби дъщеря си при една битка между племената. Това беше причината да стана и шаманката на селото. А духа на дъщеря ми винаги беше до мен. Умрях спокойна, защото знаех, че след смъртта всичко тепърва започва. Охх….сега пък се сетих за друг мой живот. В този бях една от многото ...