Скитникът арменец 29
Карл Май, Майн Рид, Фенимор Купър, Емилио Салгари, бяха любими автори на моите връстници като юноши. Нямаше момче да не се вълнува от приключенията на Черния пират, Винету или Поразяващата ръка. Пиратските фрегати в океана, и мустангите в прериите на Аризона, ни вълнуваха по-силно от играта на ашици и топчета по дворовете в махалата.
Има ли момче да не е мечтало да препуска около Сребърното езеро на гърба на чистокръвен мустанг. Когато четох, посред лято, романът “Сребърните кънки”, исках час по-скоро, да дойде зимата, за да отида да се пързалям в езерото Ариана.
Ние нямахме таблети и смартфони с които да общуваме. Имахме нашите приятели от махалата с които ритахме топка, играехме на стражари и апаши, организирахме състезания по бягане, скокове на дължина или вело надбягвания. Живота ни беше много динамичен, разнообразен и интересен.
Едни от най- добрите ни приятели бяха книгите. Те ни откриваха нови светове, караха ни да мечтаем, вдъхваха ни уважение към добрите, ...