Никога отново няма да е твое моето сърце.
Сега аз съм тази, която пролива сълзи, преглъщайки болката с усмивка,
борейки се с поредния ден и поредните чути думи...
Преглъщам тихо мъката си, но е толкова трудно пред света да бъда щастлива, а вътрешно да горя... Трудно е да пренебрегвам погледа ти, изпълнен с безразличие, подигравайки се на моето страдание...
Правя се, че не те виждам и въпреки това не бягам... дори да ме боли, аз пак копнея да те зърна...
Истина ли е това? Нима забрави моите очи, нима забрави целувките ми? Нима вече не ме забелязваш? Нима вече не съм красива за теб? Нима не съществувам? Нима не те интересувам и не ти пука дори малко? Нима дори една малка частица от теб не копнее за мен отново? Нима не усещаш болка при мисълта, че съм с друг? Нима ме забрави толкова бързо?
До вчера ме обичаше и казваше, че съм най-красивата, а сега казваш, че не ти пука за мен, че те дразня, че съм лигава и превзета... ти не знаеш как тези думи се забиват като нож в сърцето ми... зейват о ...